О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 05.02. 2020 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 122/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. М. М. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 244 от 15.11.2019 г. по т.д. № 2220/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о., с което производството по подадената от него искова молба за прогласяване нищожността или евентуално за отмяна на арбитражно решение № 1135 от 16.10.2014 г. по арбитражно дело № 1135/2014 г. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателят намира определението за неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Не оспорва правилността на извода, че исковата молба е предявена след изтичането на тримесечния срок от получаване на постановеното арбитражно решение, считано от връчването на поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по арбитражното решение изпълнително дело № 4525/2015 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. Бъзински, но възразява срещу правилността на становището, застъпено в обжалваното определение, че спазването на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е от значение за допустимостта и на иска за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Поддържа, че искът за прогласяване на нищожността на арбитражното решение аналогично на иска за прогласяване нищожността на съдебното решение е допустим без ограничения във времето, поради което може да бъде предявен безсрочно. Аргументира това свое твърдение с позоваване на съдебна практика и правна теория.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
В обжалваното определение е прието, че уредената в чл. 47 ЗМТА защита срещу неправилните арбитражни решения на изрично посочените основания – чл. 47, ал. 1 ЗМТА, както и срещу нищожните арбитражни решения – чл. 47, ал. 2 ЗМТА, се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от закона – чл. 48, ал. 1 ЗМТА, с преклузивен тримесечен срок, който в случая не е спазен. Предходният тричленен състав на ВКС е констатирал, че с оглед унищожаването на арбитражното дело и липсата на доказателства решението по същото да е изпратено от арбитражния съд на ответника по арбитражното дело Ж. М. М., началото на тримесечния срок за предявяване на иска следва да се брои от датата, на която ищецът е получил поканата за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ М. Бъзински по изп. дело № 4525/2015 г., т.е. от 07.03.2019 г. Исковата молба е подадена на 28.08.2019 г., поради което е прието, че исковете по чл. 47 ЗМТА, включително този за прогласяване нищожността на арбитражното решение, са недопустими поради подаването на исковата молба извън рамките на тримесечния преклузивен срок.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото в ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА по отношение на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, а липсва и препращане към правилата на ГПК за неуредените случаи /поради което няма основание процесуални норми от кодекса да се прилагат по аналогия/, то спазването на този срок е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, така и на исковете за прогласяване на нищожност на арбитражно решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че претенцията за прогласяване нищожността на арбитражното решение може да бъде предявявана безсрочно. В своята константна практика, например – определение № 124/15.04.2019 г. по т.д. № 659/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 118/17.06.2019 г. по т.д. № 951/2019 г. на ВКС, І т.о., определение № 413/27.09.2019 г. по ч.т.д. № 1772/2019 г. на ВКС, І т.о. и др., съставите на ТК на ВКС приемат, че за да бъде реализирана защитата по чл. 47, ал. 2 ЗМТА трябва да е налице допустимост на производството пред ВКС при спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Настоящият състав изцяло споделя доводите в определение № 15/28.01.2019 г. по т.д. № 2963/2018 г. на ВКС, ІI т.о., определение № 133/27.06.2019 г. по т.д. № 1230/2019 г. на ВКС, І т.о. и в определение № 418/01.10.2019 г. по т.д. № 1863/2019 г. на ВКС, І т.о. за различната регламентация на защитата срещу нищожно арбитражно решение по специалния закон – чл. 47, ал. 2 ЗМТА, която се реализира единствено по исков ред пред ВКС в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, и тази срещу нищожно съдебно решение по чл. 270, ал. 2 ГПК, която може да се реализира по общия исков ред безсрочно или чрез възражение.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 07.03.2019 г. на ищеца по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК е връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на атакуваното арбитражно решение изпълнително дело № 4525/2015 г. по описа на частен съдебен изпълнител М. Бъзински. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищецът е надлежно уведомен за постановеното арбитражно решение, като считано от връчването на поканата е започнал да тече и срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно с обжалваното определение е прието, че в случая преклузивният срок за предявяване на исковете по чл. 47 ЗМТА е изтекъл преди подаването на исковата молба на 28.08.2019 г. и на това основание производството по делото е прекратено.
Практиката, на която жалбоподателят се позовава, е изолирана и изоставена – вж. определение № 313 от 12.07.2019 г. по ч.т.д. № 1558/2019 г. на ВКС, І т.о.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 244 от 15.11.2019 г. по т.д. № 2220/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: