О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 02.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 15 февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 1521/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на А. А. С. от [населено място] срещу решение № 40/15.03.2016 г. по гр.д. № 12/16 г. по описа на П., с което е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която са отхвърлени частично исковете на касатора срещу [фирма] –София за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на основание, сключен между страните договор–комбинирана полица № 0043291 / 25.07.2011 за разликата между уважената част от 7 754,34 лева и пълнопредявения размер от 45 000 лева, както и за лихва –обезщетение за забава за периода: 20.06.2012 г.-20.11.2012 г., за разликата между 504,51 лева и 4 883 лева .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане до касация чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор от процесуалния представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд се е позовал на следните установени релевантни за спора факти:
Между страните по спора е налице правоотношение, възникнало на основание, сключен между страните договор за имуществена застраховка–комбинирана полица № 0043291 / 25.07.2011. С договора е застраховано имущество на ищеца на застрахователна сума от 50 000 лева, което е описано като стопанска сграда на адрес: [населено място], Стопански двор 1, включително и срещу риск „Пожар”. По делото е установено настъпването на застрахователното събитие на 21.03.2012 година и на база заключението на пожаро-техническа експертиза, като причина за възникване на пожара е установено късо съединение или прегряване на електрическата инсталация. Съдът въз основа на приетото заключение на тройна оценителска експертиза е счел, че обект на застраховане е била сграда, представляваща Цех за ядки и консерви на стойност 290 160 лева, която съставлява 60 на сто от общата действителна стойност на цялата сграда в размер на 483 600 лева. Действителният размер на щетите в обекта, причинени от пожара, възлизат на стойност по-висока от претендирания размер от 45 000 лева. С оглед направеното възражение от страна на ответника за наличие на подзастраховане , уредено в хипотезата на чл.205 ал.1 КЗ/отм./, е счетено, че последната е налице, доколкото уговорената застрахователна сума от 50 000 лева е далече под действителната стойност на застрахованото имущество- сграда, представляваща Цех за ядки и консерви на стойност 290 160 лева към датата на настъпване на застрахователното събитие. Ето защо, съдът е определил размера на обезщетението, като е редуцирал претендирания размер от 45 000 лева със съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество, в следствие на което е уважил иска до размера от 7 754,34 лева и този за лихва за забава за периода 20.06.2012 г.- 20.11.2012 г.- до 504,51 лева, като за разликите до пълнопредявените размери, съответно от 45 000 лева, и 4 883 лева исковете са отхвърлени.
От страна на касатора като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Като правен въпрос от значение за спора, за който се твърди, че е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото се сочи: Следвало ли е да се приложат правилата на чл.205 КЗ/отм./, когато като застрахователна стойност /според касатора представляваща база за застраховане/ е договорена стойност, различна от действителната застрахователна стойност.
За да е налице основанието за допускане до касация, визирано в посочената разпоредба на чл.280 ал.1,т.3 ГПК, е необходимо да е налице неясна, непълна или противоречива конкретна правна разпоредба, нуждаеща се от тълкуване, с цел изясняването на точния й смисъл, които предпоставки не се обосновават от страна на касатора. Отделно от това, въпреки че в настоящата фаза от касационното производство не следва да се навлиза по същество на спора, следва само да се вземе в предвид, че въпросът на касатора се основава на твърдения за факти, които не се установява да са налице в случая: да е договорена като база за застраховане стойност, различна от действителната стойност на застрахованото имущество/ обратното следва от уговорките в т.21.1 от ОУ-неразделна част от договора/. Уговорена е по-малка застрахователна сума.
Липсата на коректно формулиран правен въпрос и обосноваване на твърдяното основание по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК е пречка за допускането на касационно обжалване, в какъвто смисъл ОСГ. на ВКС се е произнесъл в ТР № 1/19.02.2010 –т.1и т.4 .
От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят на основание чл.78 ал.8 ГПК разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева-юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ, съгласно чл. 9 ал.3 от Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 40/15.03.2016 г. по гр.д. № 12/16 г. по описа на П..
ОСЪЖДА А. А. С. от [населено място] да заплати на [фирма] –София разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: