2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 631
София, 24.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 370 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. И. Б. е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд № 4 от 06.01.2012г. по гр.д. № 714/2011г. в частта, в която е уважен предявения срещу него ревандикационен иск.
Ответникът В. С. М. изразява становище, че цитираната съдебна практика не касае казуса по делото и не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част Софийският окръжен съд е приел, че ищецът В. С. М. е собственик на спорния имот на основание договор за продажба, сключен с нот.акт № 16 от 22.05.2009г. на нотариус Д. Г. с район на действие Районен съд Ботевград. Прието е за недоказано възражението на ответника за нищожност на договора на основание чл.26 във връзка с чл.152 и 209 ЗЗД. Гласните доказателства не са обсъждани като недопустими поради отсъствие на предпоставките на чл.165 ал.2 ГПК, а съдът е приел, че от останалите писмени доказателства също не може да се направи извод за симулативност на сделката.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът представляват ли писмените изявления на противната страна на позоваващия се на симулация, депозирани пред държавен орган, основание за допустимост на гласните доказателства , когато те правят вероятно твърдението за привидност на съгласието при сключване на договора за продажба. Макар да се е мотивирал, че по принцип в този случай гласните доказателства са допустими на основание чл.165 ал.2 ГПК, по същество съдът се е отклонил от цитираната от касатора съдебна практика – решение № 235 /2011г. по гр.д.№ 513/2010г. на ВКС, ІV г.о. , приемайки, че изявленията трябва конкретно да доказват твърденията за връзка между сключените договори между страните, а не само да съществува вероятност за симулация.Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите въпроси дублират доводите в касационната жалба и не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 4 от 06.01.2012г. по гр.д. № 714/2011г. в частта, в която е уважен предявения срещу М. И. Б. ревандикационен иск.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за платена държавна такса в размер на 60 лв. по сметка на Върховния касационен съд, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: