Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 10.05. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.02.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2604 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Варна Груп” Е00Д срещу въззивно решение № 353 от 28.02.2018 г. по възз. гр.д. № 2488 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3993 /11.10.2017 г. по гр.д. № 3009 /2016 г. на Варненския районен съд, с което са уважени исковете с правно основание чл.90,ал.1,пр.3 ЗКИР на Н. П. Д. и С. И. А. срещу жалбоподателя „Варна Груп” ЕООД, като е прието за установено, че не съществува отбелязаното от съдия по вписванията при Варненски районен съд заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 2008 г. върху имот в [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Н. П. Д. и С. И. А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.90,ал.1,пр.3 ЗКИР, за което съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на исковете по чл.90,ал.1 ЗКИР с твърдения, че ипотеката, чието заличаване атакуват като недействително, обезпечава вземанията им по договори за цесия, които не са погасени. Установено е, че на 16.02.2011 г. Н. П. Д. и С. И. А., в качеството на цесионери, са сключили с У. Р. С., в качеството на цедент, договори с нотариална заверка на подписите, с които цедентът е прехвърлил на всеки от цесионерите вземане в размер на 100 000 евро. Прехвърлените вземания представляват част от задълженията на Л. Д. С. към цедента за заплащане на цена в размер на общо 2 900 000 евро по договор от 25.08.2008 г. за покупката на притежаваните от У. Р. С. 30 броя дружествени дялове от капитала на ответника „Варна Груп” ЕООД. Вземанията по договора за продажба на дружествени дялове са обезпечени с договорна ипотека от 17.10.2008 г., учредена от „Варна Груп” ЕООД върху собствен на дружеството недвижим имот- УПИ в [населено място], ведно с построената в него масивна сграда. Прието е, че договорите за цесия са вписани по имотната партида на ипотекирания имот и са съобщени на длъжника Л. Д. С., поради което са породили действие по отношение на нея и на трети лица.
С решение № 222 от 24.07.2014 г. на Апелативен съд- [населено място] по в.т.д. №109/2014 г., влязло в сила на 26.10.2015 г., са отхвърлени исковете на У. Р. С. срещу Л. Д. С. с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК, за установяване дължимостта на сумата от 97 791.50 лева –частично предявен иск от общо дължимата сума от 2 900 000 евро, представляваща цена по договора от 25.08.2008 г. за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Варна Груп” ЕООД. На основание това решение е заличена договорната ипотека, учредена на 17.10.2008 г. върху горепосочения имот на „Варна Груп” ЕООД.
Въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила решение № 153 от 30.06.2015 г.по в.т.д. № 138 /2014 г. на АС Велико Търново, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 147 от 13.03.2017 г. по т.д. № 2099 /2016 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, са уважени предявени от ищците искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Л. Д. С. за реално изпълнение на вземанията им по договорите за прехвърляне на вземане от 16.02.2011 г., сключени с цедента У. С., за обезпечаване на които е била учредена заличената договорна ипотека. Въз основа на това решение въззивният съд е приел, че вземанията на ищците Н. П. Д. и С. И. А. срещу Л. Д. С. по договорите за цесия от 16.02.2011 г. не са погасени, те не са дали съгласието си за заличаване на ипотеката, поради което заличаването е недействително и следва да бъде обявено за недействително и заличено от партидата на „Варна Груп” ЕООД в имотния регистър. Въззивният съд е приел, че последващото заличаването на ипотеката прехвърляне на недвижимия имот в полза на трето лице не променя правния интерес на ищците от водене на исковете по чл.90,ал.1 ЗКИР.
За основателността на иска въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК.
Жалбоподателят навежда доводи и извежда правни въпроси за недопустимост и евентуално неправилност на обжалваното решение поради липсата на правен интерес на ищците от предявените искове на посоченото правно основание – чл.90,ал.1,пр.3 ЗКИР и поради това, че въззивният съд не е изложил свои мотиви по съдържащите се във въззивната жалба евентуални доводи за неправилност и че решението е очевидно неправилно.
Настоящият състав приема, че касационно обжалване следва да се допусне по изведения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуалноправен въпрос, уточнен от настоящата инстанция:
Допустимо ли е въззивният съд по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, да препрати към мотивите на първостепенното решение при условията на чл.272 ГПК, или следва да изложи собствени мотиви по тях?
Въпросът е свързан с посочен по-горе довод за неправилност на въззивното решение.
Настоящият състав приема, че въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд не е изложил свои мотиви по доводите за неправилност на въззивното решение, а за основателността на иска е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
Настоящият състав приема, че въпросът е разрешен в противоречие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК: решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д. 2184 /2015 г. на III г.о. и решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823 /2010 г. на II т.о., с които е прието, че предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба чрез извеждани на свои правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи; тези изводи трябва да намерят израз в мотивите на въззивния съд (чл.236,ал.2 ГПК); това задължение произтича от характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща..
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
От изложеното следва, че е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лева за разглеждане на касационната му жалба.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 353 от 28.02.2018 г. по възз. гр.д. № 2488 /2017 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на жалбоподателя „Варна Груп” ЕООД в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева за разглеждане на касационната му жалба, като му указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.