О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
Гр. София, 30.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 1928/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д.: Ж. И З. АД с ЕИК 20029961, чрез процесуалния му пълномощник – адв. С., против решение № 118 от 31.05.2017 г., постановено по в. т. д. № 157/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено решение № 893 от 05.12.2016 г., постановено по т. д. № 414/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в осъдителната му част до размера на 10 000 лв., както и в частта, с която същото решение е отменено в отхвърлителната му част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и вместо това е постановено друго по същество, с което касаторът е осъден да заплати на Д. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 02.11.2015 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, за което се развиват подробни съображения. Моли се за неговата отмяна като неправилно и за постановяване на такова по същество, с което да бъде прогласена нищожността на застрахователния договор, обективиран в процесната застрахователна полица, на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД – поради непълен номер на рама, ведно с присъждане на всички сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1. Налице ли е основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД по отношение на процесната застрахователна полица “Гражданска отговорност” № [банкова сметка], сключена на 31.07.2015 г., която е с непълен номер на рама и с ДКН, различен от този на автомобила, участвал в ПТП?; 2. Приложима ли е Наредба № 1/30.10.2003 г. за реда на създаване на начините за нанасяне на номер за идентифициране на ППС, произвеждани в РБ, издадена от Министъра на икономиката, за конкретния автомобил У. с рег. [рег.номер на МПС] , предвид ноторното обстоятелство, че процесният автомобил не е произведен в България?; като се твърди, че те са разрешени при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на касатора във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да счете, че предявеният иск по чл.226 КЗ /отм./ е основателен, на първо място съставът на въззивния съд е изложил съображения, че оплакването в жалбата на застрахователя за непълен номер на рамата на застрахования автомобил в полицата е неоснователно. Приел е, че този факт не прави застрахователния договор нищожен поради липса на предмет. Автобусът – У., модел 2206, е идентифициран в полицата от самия застраховател в достатъчна степен, макар само с номера на рамата си – RO265542, като данните за марката, модела и номера на рамата му съответстват напълно на отразените такива в констативния протокол за ПТП от 02.11.2015 г. След като рамата на автомобила е отразена и в полицата, и в констативния протокол с този си номер, няма друг по-пълен номер, по който той да следва да се идентифицира. Водачът е представил на съставителя на акта именно процесната полица с валидност до 31.07.2016 г., издадена от ответника по иска, и тя е била отразена в протокола за ПТП. Предвид изложеното съдът е заключил, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автобус, причинил ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Варненския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационна проверка, поради следното:
Формулираните от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, изяснено посредством указанията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – да са правни и да са обусловили решаващата правораздавателна воля на съда, но не и правилността на решението.
Съставът на въззивния съд не е излагал доводи, съотносими към втория въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което той не може да се счете за такъв, който има значение за изхода от спора. Отделно от това, и двата въпроса са зададени изцяло с оглед конкретните обстоятелства по делото и твърденията на страната по тях. Отговорите им предпоставят преценка на доказателствата, респективно – на основателността на иска, предвид приложимия спрямо фактите закон. Правилността на решението обаче не може да бъде проверявана на етапа на селекция на касационните жалби. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос препятства достъпа до касация, съобразно постановките на цитираното по-горе ТР, т.1.
Извън горното, не се доказват и допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, на които касаторът се позовава. Цитираната съдебна практика – решение № 95/09.07.2015 г. по т.д.№ 2416/2014 г. на ВКС, II ТО, не е относима нито към настоящия казус, нито към поставения въпрос /касае случай на интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер преди сключване на застрахователния договор/. Липсва и надлежна обосновка, съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4 вр. т.1, на твърдението, защо въпросите, формулирани от касатора, имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 118 от 31.05.2017 г., постановено по в. т. д. № 157/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: