О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 28.07.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски частно търговско дело №1530/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. Варна срещу определение № 194 от 21.03.2016 г. по в.т.д.№ 145/16 на АС-Варна , с което е потвърдено определение № 269 от 26.01.2016 г. по гр.д. №2050/13 на В., с което е отказано връщането на основание чл.78 ал.9 ГПК на половината от внесената държавна такса .
В частната касациовнна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [община] в отговора си подаден от страна на нейния пълномощник изразява становище за основателност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил своите съображения за това, че от разпоредбата на чл. 78 ал.9 ГПК за връщане на половината от първоначално внесената държавна такса по иска могат да се ползват само ищците в случая, когато спорът по този иск е приключил със съдебна спогодба, съгласно чл.234 ГПК, но не и при представяне на извънсъдебно споразумение като основание за обезсилване на постановеното решение от съда в хипотезата на чл.249 ГПК, какъвто е настоящият случай.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят формулира като правен въпрос от значение за изхода по конкретния процесуален спор, дали благоприятните последици за ищеца по чл.78 ал.9 ГПК се прилагат и при представяне на извънсъдебно споразумение като основание за обезсилване на постановеното решение от съда в хипотезата на чл.249 ГПК. Сочи се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
В случая не е налице соченото основание за допускане до касация, тъй като има практика на ВКС по този въпрос-Опр. №180/15.03.2013 г. по ч.т.д. № 1276/13 на ВКС, Второ т.о.. В това определение съставът на ВКС изрично приема, че благоприятните за ищеца последици по чл. 78 ал.9 ГПК, изразяващи се във връщане на половината от внесената държавна такса са приложими само в случая, когато спорът по този иск е приключил със съдебна спогодба, съгласно чл.234 ГПК, но не и при представяне на извънсъдебно споразумение като основание за обезсилване на постановеното решение от съда в хипотезата на чл.249 ГПК, какъвто е настоящият случай. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. също споделя това становище, доколкото в хипотезата на чл.249 ГПК на съдебния спор се слага край, поради десезирането на съда, а не по силата на самата съдебна спогодба по чл.234 ГПК , на която е придадено от закона силата на влязло в сила съдебно решение и в който случай единствено се прилагат и последиците на чл.78 ал.9 ГПК. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по настоящата жалба, доколкото обжалваният акт е постановен в съответствие с цитираната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 194 от 21.03.2016 г. по в.т.д.№ 145/16 на АС-Варна
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.