3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 17.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 27 ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №815/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. И. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №186 от 30.10.2018 на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №331/2018 г., с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение № 26 от 06.01.2018 г. на ОС-Пловдив по гр.д. №94/2015 в частта, с която „ПАЛАС 27“ЕООД ЕИК[ЕИК] е осъден да заплати на касатора сумата от 59 204 евро- обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на ответника по договор с ищеца, сключен помежду им на 25.01.2008 г. и анекс от 02.12.2008 г., да прехвърли собствеността на съответния недвижим имот-офис, ведно със законната лихва от 12.01.2015 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение/чл.280 ал.1,т.3 ГПК, както и формулираните въпроси се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на следните установени по спора факти:
Производството пред въззивния съд се разглежда след отмяна от страна на ВКС на първоначално постановеното въззивно решение. В срока за постановяване на касационното решение от ВКС по т.д. № 2435/16 на Второ т.о. , след проведеното открито заседание в тази инстанция, по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с Р. №155/23.03.2018 г. по т.д. №324/2017 г. на ОС-Пловдив. Съставът на ПАС при постановяване на обжалваното в настоящото производство въззивно решение е приел за безспорно между страните, че от страна на ищеца процесното вземане не е било надлежно предявено в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.685 ТЗ,съотв.по чл.688 ТЗ. От последното е направен извод, че искът се явява недопустим, тъй като разпоредбата на чл.739 ал.1 ТЗ императивно урежда, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основание за допускане до касационно обжалване наличие на хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК по отношение на следните въпроси:
Допустимо ли е обезсилване на решението на първата инстанция от въззивния съд , когато първото е постановено преди откриване на производство по несъстоятелност. Допустимо ли е съдът да обезсили решението на първата инстанция по съображения, че процесното вземане не е предявено от кредитора в сроковете по чл.685 ТЗ, респ. 688 ТЗ. При наличие на прието от синдика вземане и включено в одобрения от съда по несъстоятелност, може ли да се приеме,че кредиторът не е спазил срока по чл.688 ТЗ и следва ли съдът да следи служебно за това.
Първият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора, доколкото правните последици на съдебното решение се проявяват от влизането му в сила, а не от постановяването му, когато се касае за съдебно решение, което подлежи на съответно обжалване пред по-горна инстанция.
По останалите два въпроса следва да се вземе в предвид следното:
При служебна справка от страна на настоящия състав на ВКС по партидата на ответното дружество „ПАЛАС 27“ЕООД ЕИК[ЕИК] в Търговския регистър се установи, че процесното вземане е било включено на 23.10.2018 г. в списъка на приетите предявени вземания, изготвен от синдика на „ПАЛАС 27“ЕООД ЕИК[ЕИК], обявен в ТР на 26.10.2018 г. и одобрен от съда по несъстоятелността с определение №1980 от 08.11.2018 г. по т.д. №324/17 на ОС-Пловдив, което е обявено в ТР на 09.11.2018 г.. Следователно към датата на провеждане на съдебното заседание пред АС-Пловдив, на което делото е обявено за решаване-01.10.2018 година, не имало, нито съставен от синдика, нито обявяван в ТР списък на предявени и приети вземания, съдържащ процесното вземане. Така изложените обстоятелства водят до извода за необуславящия за изхода по конкретния спор характер на така формулираните в изложението на касатора правни въпроси, доколкото принципно обстоятелствата, настъпили след датата на провеждане на открито съдебно заседание във въззивната инстанция, в които делото е обявено за решаване няма как да бъдат взети в предвид от съда, постановил съдебното решение, нито за съда съществува задължение да следи служебно за тяхната промяна след даване ход на устните състезания във въззивната инстанция. За промени в обстоятелствата релевантни за спора, които са настъпили след тази дата, процесуалната защита не е по реда на касационното обжалване.
Във фазата на проверка за основания за допускане на касационно обжалване непосочването на правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №186 от 30.10.2018 на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №331/2018 г., с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение № 26 от 06.01.2018 г. на ОС-Пловдив по гр.д. №94/2015.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.