О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
Гр.София, 01.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 130/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Б. К. Е. със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощника му – адв. В. Д. от САК, против решение № 1634/30.07.2014 г., постановено по в.т.д.№ 633/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено решение № 4670/18.12.2013 г. по т.д.№ 106/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против НИКМАР – 61 О. със седалище и адрес на управление в [населено място] иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 евро /частична сума от 40 234.70 евро/, представляваща договорена неустойка за забава съгласно чл.11.1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.03.2009 г., едностранно прекратен от ищеца.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконо-съобразност и необоснованост на постановеното решение. Претендира се неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че са налице всички предпоставки за допускане на обжалваното решение до касация по чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба НИКМАР – 61 О. не представя писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и цената на иска е над 10 000 лв., както и че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна в законоустановения срок и при спазване на изискванията за редовност, намира, че настоящото производство е допустимо.
По съществото му, приема следното:
За да счете предявения иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за неоснователен, въззивният съд въз основа на данните по делото е приел, че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2009 г. е надлежно развален от ищцовото дружество-продавач, поради неизпълнение на ответника-купувач на задължението му да заплати продажната цена на имота, съобразно сроковете и условията на договора. Във връзка с уговорената в чл.11.1 неустойка за забава в плащането на цената /по 0.5 % за всеки просрочен ден/ е посочил, че договорната отговорност и развалянето на двустранен договор са алтернативни /а не кумулативни/ последици на неизпълнението, поради което фактът на развалянето изключва договорната отговорност, респ. и отговорността за заплащане на неустойка. Изложил е също доводи, че при развален договор не може да съществува забавено изпълнение, т.к е налице неизпълнение въобще. Всяко обезщетение за забава е възможно само при наличие на очаквано реално изпълнение. Санкционният характер на мораторната неустойка е мислим само в съчетание с изпълнението, т.к. в противен случай се нарушава еквивалентността като основен белег на облигационната връзка. Независимо от вида й, гражданската отговорност при развален договор възниква и следва да бъде реализирана на основание чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД, регламентиращ отговорността след разваляне. Когато двустранният договор е развален, с обратна сила се заличава съдържанието на облигационната връзка и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостно неизпълнение. Предвид липсата на обратно действие на развалянето в случаите на продължително или периодично изпълнение – чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД, с оглед клаузите на сключения между страните предварителен договор и поетите по него задължения, съдът е приел, че същият не е с такъв характер, доколкото купувачът дължи престиране на цялостен резултат – заплащането на продажната цена в уговорения размер до определения срок. Възможността същата да бъде платена на части не квалифицира задължението като трайно – продължително или периодично. Не е възприета и тезата на ищеца, че договорът е прекратен /за в бъдеще/, а не развален /с обратна сила/, предвид основанието за едностранното преустановяване на облигационната връзка от изправната по нея страна.
К. обосновава приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с обстоятелството, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, изразена в мотивите на решение № 453/03.11.11 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановено по гр.д.№ 634/2010 год.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се аргументира с противоречивото и нееднозначно разрешаване от страна на съдилищата на въпроса относно неустойката за забавено плащане при разваляне и прекратяване на договор поради виновно неизпълнение на длъжника. В тази хипотеза се позовава на решение № 48/30.06.1986 г. по гр.д.№ 18/1986 г., ОСГК на ВС, както и на решения на С. районен и Пловдивски районен съд, без данни за влизането им в сила.
Като допълнителен селективен критерий по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК сочи, че въпросът: Дължи ли се неустойка за забава по чл.92 ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение от страна на длъжника? е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и поради това е предмет на образуваното тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което липсва произнасяне към момента на подаване на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато на нито едно от претендираните основания по чл.280 ал.1 ГПК, по следните съображения:
По значимия за изхода на спора материално-правен въпрос относно дължимостта на неустойка за забава в хипотезата на вече развален договор е постановено решение № 7/13.11.2014 г. по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че не се дължи неустойка за забава по чл.92 ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в тази хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне, ако такава е била уговорена. С тълкувателното решение е даден по задължителен за всички съдилища начин отговор на въпроса относно тълкуването и приложението на чл.92 ал.1 ЗЗД именно при обстоятелства, предмет на конкретното дело, като обуславящият изхода от спора правен въпрос е разрешен от САС с обжалваното решение в съгласие с неговите постановки.
След постановяването на тълкувателното решение съществуващата до този момент противоречива практика на ВКС по реда на новия и стария ГПК, на ВС и останалите съдилища губи правното си значение като допълнителен селективен критерий за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Актуалността на тълкувателното решение при липсата на изменения в законодателството или обществените условия сама по себе си изключва и хипотезите на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото не се налага коригиране или осъвременяване на даденото с него тълкуване на закона.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ–ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1634/30.07.2014 г., постановено по в.т.д.№ 633/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: