3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
София, 10.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №287/2010 година.
Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.307, вр. с чл.303 ал.1, т.1 ГПК.
С решение №816/24.11.2010 г. по гр.д.№287/2010 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е оставил без уважение молбата на Л. И. А. от [населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №115/21.5.2008 г. по гр.д.№528/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., І-ви състав.
С молба, вх.№10282/06.12.2010 г., подадена от адв. Т. З. – процесуален представител на ответницата по молбата за отмяна Ц. Ц. Й. от [населено място], е поискано допълване на решението по отмяната относно разноските, като се иска присъждане на сумата 1000 лева, които съдът не е присъдил с оглед изхода на делото.
Молителката по молбата за отмяна – Л. И. А., е депозирала писмено становище, с което оспорва искането по чл.248 ГПК. Позовава се на липса на списък по чл.80 ГПК, както и на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за присъждане на разноски в отменителното производство по чл.248, ал.1 ГПК, както и писменото становище на молителката по молбата за отмяна намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок от постановяване на основното решение. Разгледана по същество тя е и основателна. Както от писмения отговор по чл.306, ал.3 ГПК, така и от изричното изявление на процесуалния представител на ответницата по молбата за отмяна, направено в съдебно заседание на 22 ноември 2010 г. се установява, че се претендират разноски за отменителното производство. От представения договор за правна помощ – серия А, №0848694, е видно, че Ц. Й. е заплатила на адв. Т. З. възнаграждение за правна защита и съдействие в размер на 1000 лева.
Неоснователно е позоваването на молителката по молбата за отмяна Л. А. за това, че разноските не са предявени по предвидените в чл.80 ГПК ред, начин и срок. Смисълът на визираната разпоредба не е този, който страната влага в него. Посочената разпоредба създава улеснение за страните и за съда, като при представянето на списък с разноските страната, която ги претендира конкретизира претенцията си за тях, а другата страна може да поиска прилагането на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Смисълът на правилото на чл.80 ГПК е във второто изречение на нормата, а именно при проявена небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те, е да бъде лишен от правото да атакува определения от съда размер на разноските, в случай че съдът е допуснал грешка при изчислението им. Непредставянето на списък по чл.80 ГПК има за последица и пречка за страната да оспорва законосъобразността на изводите на съда по искането. В процесния случай направените от ответницата по молбата за отмяна разноски са опредметени само върху договор за правна помощ и не е налице трудност при определянето им. Освен това липсата на списък по чл.80 ГПК би се отразило негативно само върху ответницата по молбата, но не би засегнало права на молителката при неправилно изчисление на разноските във вреда на ответницата по молбата.
Относно възражението на молителката по молбата за отмяна за приложението на чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира, че то също е неоснователно. От представеното пред първата инстанция удостоверение за данъчна оценка по чл.226 Д. – изх.№17-1300-0425/31.01.2001 г. е видно, че данъчната оценка на процесния имот е 47019,30 лева. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължимото адвокатско възнаграждение за адвокат за посочения материален интерес възлиза на 1390, 38 лева, поради което не е налице твърдяната прекомерност при заплащане на адвокатския хонорар за отменителното производство в размер на 1000 лева.
Ето защо е налице основанието по чл.248, ал.1, във връзка чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което решение №816/24.11.2010 г. по гр.д.№287/2010 г. следва да се допълни, като Л. И. А. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Ц. Й. направените от последната разноски за производството по глава ХХІV в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение №816/24.11.2010 г. по гр.д.№287/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., като ОСЪЖДА Л. И. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Ц. Ц. Й., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], блок 17-19, вх.А, ет.6, ап.17, деловодни разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: