О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
Гр. София, 27.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1044/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 21740 от 20.12.2017 г., подадена от „Орикс Тим” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник и съдебен адресат, срещу решение № 2139 от 20.10.2017 г. по т.д. № 1711/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 846 от 26.05.2015 г. по т.д. № 6860/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав.
Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, като твърди неоснователност на изводите на САС за липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия между „К.” и „Орикс Т.” . Твърди се, че цесията е осъществена след като погрешният банков трансфер е извършен и именно с оглед отстраняване на последици от него, както и, че законът не урежда формата, в която следва да бъде направено известяването по чл.99, ал.3 ЗЗД, нито краен срок за това. По съображения в жалбата се иска касиране на въззивното решение, с произтичащите от това правни последици. Към жалбата е приложено уведомление по чл.99 ЗЗД, но неговото приемане и съответно обсъждане е недопустимо в производството по чл.288 ГПК..
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. По формулирания от касатора правен въпрос: „Съобщението за извършена цесия до длъжника представлява ли основание за валидност на извършеното прехвърляне и легитимира ли цесионера като носител на това вземане” се поддържа, че въззивният съд е допуснал отклонение от решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008 г. Твърди се, че разрешението, дадено от САС е и очевидно неправилно, тъй като нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД се прилага в хипотезата, при която са налице следните условия: наличие на договор за цесия; длъжникът да не е уведомен за договора за цесия и длъжникът да е заплатил задължението си на първоначалния кредитор.
Ответникът по касация – „Интернешънъл Асет Банк” АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, поради неустановяване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита, че приложеното от касатора решение на ВКС касае активната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.135 ЗЗД и затова даденото разрешение е неприложимо. Твърди се неоснователност и на искането за достъп до касация по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, а по същество – за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение е постановено от Софийски апелативен съд по реда на чл.294 ГПК, след като с решение № 33 от 03.04.2017 г. по т.д. № 61211/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. е отменено решение № 84 от 12.01.2016 г. по т.д. № 3404/2015 г. на САС, потвърждаващо отхвърлянето от СГС на предявените искове по чл.56 ЗЗД /главен/ и чл.59 ЗЗД /евентуален/ и делото е върнато за ново разглеждане от САС. В отменителното касационно решение е прието, че въведените в исковата молба обстоятелства сочат на претенция за вреди, възникнали от неизпълнение на договорно задължение от ответната банка. Съставът на ВКС е извел извод за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като първият въззивен състав не е квалифицирал иска съобразно твърдените в исковата молба обстоятелства, което налага извършване на съответните процесуални действия за разглеждане на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел за безспорно установено, че съгласно нареждане за плащане от 17.06.2014 г. К. импортс инк. – САЩ е наредило превод на сумата от 39 474 щ.д. по посочената в нареждането сметка на „Лактус” ЕООД при ответната банка, като в основанието за плащане е посочена фактура LС 69; на 18.06.2014 г. сметката на „Лактус” ЕООД е заверена от ответната банка с тази сума; с отменително нареждане на обслужващата банка на К. от 18.06.2014 г. е поискано връщане на сумата по платежното нареждане, по искане на клиента /анулиране на превода/; посочената фактура е издадена от „Орикс Тим” ЕООД на американското дружество – за доставка на стоки на стойност 38 311.20 щ.д.; с писмо от 19.06.2014 г. ищцовото дружество е уведомило банката – ответник, че по доларовата сметка на „Лактус” ЕООД е постъпил валутен превод от К. импортс инк. в размер на 40 000 щ.д., но сумата е преведена погрешно от американското дружество на „Лактус” ЕООД ; към момента на извършване на превода и изпълнението от страна на „Интернешънъл Асет Банк” АД на нареждането е бил наложен запор на сметките на длъжника по изп. д. № 20117890400962 на ЧСИ Н. К. – „Лактус” ООД, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 24473/2011 г. на СРС за сумата 372 522.82 лв.; ответната банка е превела постъпилата по запорирана сметка на длъжника сума по специалната сметка на ЧСИ на 08.08.2014 г., впоследствие преведена на взискателя по делото – „Интернешънъл Асет Банк” АД. Въззивният съд е преценил и писмените доказателства във връзка с договор между американското дружество – купувач и „Орикс Тим” ООД – продавач, за доставка на бял саламурен продукт от овче мляко и договора за цесия от 01.08.2014 г., с който К.” АД е прехвърлило на „Орикс Тим” ООД вземането си към ответната банка в размер на 39 474 щ.д. Преценена е и кореспонденцията между страните по делото и между ищеца и ЧСИ Н.К..
Решаващият съд, съобразявайки чл.93 и чл.100 КМЧП, както и изричната уговорка в договора за цесия, е извел извод за приложимост на българското право в отношенията между новия кредитор и длъжника по договора за прехвърляне на вземането, предмет на разглеждане в настоящото производство. Прилагайки разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД – относно действието на цесията спрямо длъжника и с оглед констатацията, че нито с исковата молба, нито в производството пред първата и въззивна инстанции е представено уведомление от цедента до длъжника за прехвърляне на вземането, САС е приел, че предявените от цесионера искове / главен и евентуален/ са неоснователни, като е цитирана и част от практиката на ВКС в този смисъл. Крайният извод, до който е достигнал САС е, че уведомяването на длъжника от законово задълженото по чл.99, ал.4 ЗЗД лице, е абсолютна материалноправна предпоставка за уважаване на предявените искове.
Предвид обективираната в решението правна воля на съда, следва да се приеме, че част от формулирания от касатора правен въпрос, свързан с легитимацията на цесионера като носител на вземането, предмет на договора за цесия, /доколкото съдът е свързал приложимата норма в чл.99, ал.4 ЗЗД с материалноправната легитимация на ищеца/ попада в обхвата на основния селективен критерий. В частта относно валидността на извършеното прехвърляне на вземане, въпросът не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото, доколкото решаващият съд не е формирал изводи в тази насока, а и възражения във връзка с валидността на договора за цесия не са надлежно въведени в процеса. Независимо от установената обща предпоставка за достъп до касация по част от поставения в изложението правен въпрос, за недоказано следва да се счете поддържаното допълнително основание, доколкото в цитираното и приложено решение на ВКС, ІV г.о, по гр.д. № 4025/2008 г. съдебният състав не се е произнесъл по идентичен въпрос. С решението е даден отговор по материалноправен въпрос, свързан с възникване на качеството на кредитор по чл.135 ЗЗД на цесионера.
Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Съгласно формирана практика на ВКС по приложение на въведеното със ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. ново, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при съдебен акт, постановен в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърдението на касатора за очевидна неправилност на решението е основано на доводи за материална незаконосъобразност, пряко релевантни към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, чиято преценка е недопустима във фазата по чл.288 ГПК.
При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2139 от 20.10.2017 г. по т.д. № 1711/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОСЪЖДА „Орикс Тим” ЕООД да заплати на „Интернешънъл Асет Банк” АД сумата 300 /триста/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: