О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№452
Гр. София, 11.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1254/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. ТРАНС Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адв. М., срещу решение № 186/28.09.2016 г. по в.т.д.№ 5254/2015 г. на Апелативен съд – София. С него е отменено решение № 4288/28.09.2015 г. по т.д.№ 145/2014 г. на ОС – Благоевград в частта относно началната дата на неплатежоспособност на длъжника И. ТРАНС Е. /30.12.2014 г./, като за такава е определена датата 17.10.2014 г., а в останалата част първоинстанционното решение за обявяване на неплатежоспособността на длъжника, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото му и пр., на основание чл.630 ал.1 ТЗ, е потвърдено.
В касационната жалба се съдържат доводи, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, за допуснати материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, като се оспорва основният извод на въззивния съд, че касаторът се намира в състояние на неплатежоспособност. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено и да се постанови ново решение по същество, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо касатора да бъде отхвърлена. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: „1. При изследване на финансово-икономическото състояние на дружеството при твърдения за неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, кой коефициент от показателите за ликвидност и финансова автономност и задлъжнялост се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност?; 2. Следва ли да се приеме, че молителят е доказал хипотезата на спиране на плащанията по см. на чл.608 ал.3 от ТЗ /в редакцията му до изменението с ДВ, бр.105/2016 г./ при условие, че длъжникът е погасявал задълженията към кредиторите си чрез правни способи за погасяване на облигационни задължения, различни от реално изпълнение /напр. погасяване чрез прихващане, плащане на дълга от трето лице съгласно чл.73 от ТЗ и др./?; 3. Какъв следва да бъде обхватът на проверката на съда при показатели за финансово-икономически анализ със стойности, които изключват състоянието на неплатежоспособност, и твърдения на молителя, че записите в баланса на длъжника са формални и зад тях не стоят действително ликвидни активи; както и за какъв период от време следва да се извърши анализът на финансовото състояние на длъжника, за да се приеме, че се касае за трайно състояние?”.
Поддържа се, че формулираните въпроси са разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както следва: първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д.№ 4254/2013 г. на ВКС – ТК, І ТО; вторият въпрос е разрешен в отклонение от постановеното с решение № 115 от 25.06.2010 г. по т.д. №169/2010 г. на ВКС-ТК, ІІ ТО; а последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото е нужно практиката по него да бъде синхронизирана и осъвременена.
Против жалбата писмени отговори, както и отделни становища по основанията за допускане на касационно обжалване, са депозирали Т. ЕЛ ЗЕТ Е. с ЕИК[ЕИК] и ВИАЛУКС-БЪЛГАРИЯ Е. с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник – адв. С.. Ответниците по касация оспорват основателността на касационната жалба, както и считат, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания седемдневен срок, съобразно чл.633 ТЗ, и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационна проверка, по следните съображения:
По първия въпрос, обсъден в мотивите на решението на Софийския апелативен съд, с оглед формирането на преценката за състоянието на неплатежоспособност на длъжника, не е налице противоречие с приетото в решението по т.д.№ 4254/2013 г. на състав на І ТО. Според същото решение, коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност, но кумулативно с това е налице и изискването за наличие на действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, е постановил ВКС, когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания /а в случая те формират 98.60 % от краткотрайните активи на длъжника/. Тази практика е изцяло съобразена от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното решение. В резултат на това е извършена корекция на коефициентите за обща и бърза ликвидност към 31.05.2015 г., изчислени в размер на 1.065 /съответно в размер на 0.582 към 31.12.2014 г., 0.783 и 0.591 към 30.06.2014/, като при спадане на вземанията, придобити от длъжника чрез договор за цесия след подаване на молбата по чл.625 ТЗ, сключен между свързани лица, които са приети от съда за несъбираеми, коефициентите са редуцирани до 0.47, т.е. – разкриват обективно състояние, при което длъжникът не може да покрива краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. При преценката, извършена от въззивния съд, е взето предвид, че длъжникът при поискване не е представил договорите, от които произтичат осчетоводените от него вземания, поради което е невъзможно да се установи както тяхната изискуемост, така и събираемостта им. Това е станало след като с нарочно определение на САС е била назначена допълнителна ССЕ, за изпълнението на която длъжникът е бил задължен да осигури на съда всички необходими за изготвянето й счетоводни и други документи, но това задължение е останало неизпълнено и съответно експертизата е била заличена. Що се отнася до коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, които според цитираното решение на ВКС са помощни и сами по себе си не доказват състояние на неплатежоспособност, следва да се посочи, че в случая те са значително под препоръчителните стойности, поради което имат само косвено, допълващо решаващите изводи на съда значение.
Вторият въпрос не се преценява като релевантен за изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото спирането на плащанията е обсъждано от въззивния съд единствено във връзка с определяне на началната дата на неплатежоспособността, но не и като основание на това състояние, в какъвто смисъл е зададен въпросът, включително с оглед петитума на касационната жалба. Това е така, т.к. решението не е основано на предположение за неплатежоспособност поради спиране на плащанията от страна на длъжника, а такава е установена посредством обстойното изследване на пълното му финансово-икономическо състояние в периода от 2013 год. до средата на 2015 год.
По отношение на третия въпрос /част І/, отговор е даден в решение по чл.290 ГПК на ВКС, ІІ ТО № 25/21.03.14 г. по т.д.№ 4356/2013 г. Според него, при преценката за неплатежоспособност следва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, имащи отношение към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност, при спазване на чл.621а ал.1 т.2 ТЗ относно засиленото служебно начало за всяка от фазите на производството по несъстоятелност. Когато краткотрайните активи се състоят от вземания, следва да се проследи тяхната събираемост, за да се направи извод, дали същите представляват имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите, по арг. от чл.631 ТЗ. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. Според отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на длъжника, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя – кредитор или обективно установимо от доказателствата по делото наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл.621а ал.1 т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса. И в двете решения е указано, че за реализиране на дължимата от съда проверка, следва да бъдат назначени допълнителни експертизи. По същия начин е процедирал и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Наличието на актуална съдебна практика по чл.290 ГПК, даваща отговор по въпроса относно обхвата на проверката на съда в посочената от касатора хипотеза, изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на което той се позовава.
По последната, ІІ-ра част на третия въпрос, настоящият съдебен състав намира следното: За да прецени, че затрудненията на длъжника да погасява краткосрочните си задължения не са временни, съобразно чл.631 ТЗ, съдът е взел предвид, че състоянието на неплатежоспособност е възникнало още през втората половина на 2014 год., през 2015 г. длъжникът не е осъществявал производствена дейност, осуетил е събирането на доказателства за извършване на актуален и обективен финансово-икономически анализ на предприятието му към 2016 г., както и че по делото е постановено и обявено в ТР на 10.10.2016 г. решение, с което на основание чл.632 ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност е спряно, поради липса и невнасяне на разноски от страна на кредиторите на несъстоятелността. С оглед горното, въпросът не се преценява като значим за изхода на спора по конкретното дело, доколкото самият касатор не е съдействал за събирането на доказателства, че невъзможността му да обслужва изискуемите си задължения е била моментна и понастоящем е преодоляна, а и настъпилите в хода на производството пред въззивния съд обективни факти изцяло подкрепят изводите му, че състоянието на неплатежоспособност на И. ТРАНС Е. е трайно и необратимо.
В заключение следва да се обобщи, че по въпрос № 1 и по въпрос № 3 – част І не се доказва факултативното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съответно по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а по въпрос № 2 и по въпрос № 3, част ІІ, не се установява общото селективно основание на чл.280 ал.1 ГПК, а именно, въпросите да рефлектират върху постановения краен резултат по спора, с оглед формираната правна воля на съда.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 186 от 28.09.2016 г. по в.т.д.№ 5254/2015 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: