Решение по т.д. №2462/18 на ВКС, ТК,ІІ т.о.
О П Р Е Д ЕЛ Е Н И Е
№ 252
гр. София, 23.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.04., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2462/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД -София чрез процесуалния си пълномощник срещу решение №789 от 08.06.2018 г. по в.гр.д. № 841/2015 г.на ОС-Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение №3967/15.11.2017 г. , поправено с решение №392/02.02.2018 г., и двете постановени по гр.д. № 1733/17 на ПРС, за прогласяване нищожността като неравноправни, с оглед противоречие с императивните норми в чл.143 ,т.10 и т. 12 от ЗЗП, на уговорките в чл.3, ал.1, чл.5,чл.6 и чл.12 от Договор за банков кредит № НL 23793, сключен на 26.07.2007 г. между банката-кредитодател и ищците В. М. Т. [ЕГН] и М. Г. П.- Т. ЕГН: [ЕГН] г.-кредитополучатели , както и в частта , с която касаторът е осъден да заплати на двамата ищци поравно общо сумата от 5 576,76 лева-недължимо платени вноски на основание нищожните клаузи в същия договор, ведно със законната лихва от 07.02.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за присъдените в полза на ищците разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания акт.
От страна на процесуалния пълномощник на ответниците по КЖ е депозиран писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност.
Претендират се и разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и исковете за нищожност са неоценяеми , а тези по чл.55 ЗЗД са обусловени от първите, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение , с което са преценени за нищожни уговорките в чл.3, ал.1, чл.5,чл.6 и чл.12 от Договор за банков кредит № НL 23793, сключен на 26.07.2007 г. между банката-кредитор и ищците, като противоречащи на императивните норми в чл.143 ,т.10 и т. 12 от ЗЗП, съдът се е позовал на първо място на това, че в случая се касае за клаузи, които законът изрично урежда като такива, които не са индивидуално уговорени-били са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им-чл.142 ал.2 ЗЗП. Процесните уговорки касаят реда и основанията за промяна на дължимата възнаградителна лихва/ чл.3.5/ и свързаната с последната автоматична актуализация на месечните анюитетни вноски по размер / чл. 6.3/, както и правото на банката на едностранна промяна в Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които стават задължителни за кредитополучателите от деня на приемането им/ чл.12 от Договора/.
Тези уговорки, според съда водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните: дават възможност на банката едностранно да променя БЛП,без посочени ясни критерии за това и във вреда на потребителя-длъжник по кредита, и в този смисъл са неравноправни по общите критерии в чл.143 ал.1 ЗЗП. Освен това съдържат неяснота за длъжника-потребител на кредитната услуга, относно това, в зависимост от какви конкретни фактори е поставено изменението на лихвения процент занапред, което е в нарушение на изискванията на чл.143 т.10 ЗЗП. Доколкото липсва договорена опция за длъжника по кредита да се откаже от договора при едностранно завишаване от кредитора на цената на получените от длъжника по кредита средства-договорената лихва, то е налице и специалната хипотеза на неравноправност в чл.143 т.12 ЗЗП. Изводът е, че цитираните уговорки са неравноправни в контекста на цитираните разпоредби на ЗЗП и тъй като не са индивидуално уговорени и не са налице останалите изключения по чл.144 ЗЗП, същите се явяват нищожни,съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП.
С оглед основателността на исковете за нищожност на цитираните уговорки в договора за кредит, се дължи и връщане на съответните събрани от страна на банката суми, основани на тяхното съдържание за периода до пет години преди завеждане на ИМ, доколкото в случая е приложима общата петгодишна давност, с оглед на това, че исковите претенции са основани на неоснователно обогатяване.
По отношение на преценката по чл.280 ал.1 ГПК на въпросите на касатора в изложението по чл.284 ал.1,т.3 ГПК, то същите се свеждат до това: дали следва да се приеме по презумпция, че след като една клауза в потребителски кредит не е поставена на обсъждане, то потребителят е лишен от възможността да влияе върху нейното съдържание, за доказателствената тежест относно факта на невъзможността за обсъждане на съдържанието на такъв договор, и по какви критерии следва да се установи, дали потребителят приема съответните уговорки или не .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
Цитираните по-горе въпроси, формулирани от страна на касатора, се основават на преддоговорните отношения между банката и потребителите, които не са били изобщо предмет на спора и съдът не е взимал отношение по тях при произнасянето си. В този смисъл същите не се явяват изобщо обуславящи правораздавателната воля на съда изразена в обжалвания съдебен акт. В същото време липсват правни въпроси, т.е. по изясняване съдържанието на конкретна правна норма, обективирана в съответната разпоредба на закона и приложима в настоящия спор.
Следователно липсва първата обща предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната правен въпрос, отговорът на който определя изхода по спора.
В полза на ответниците по касация следва да се присъдят разноските, направени пред настоящата инстанция в доказан размер на 1425 лева-общо, платено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно съдържанието на приложените към отговора на КЖ договор за това и пълномощно.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №789 от 08.06.2018 г. по в.гр.д. № 841/2015 г.на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД -София да заплати на В. М. Т. [ЕГН] и М. Г. П.- Т. ЕГН: [ЕГН] г. сумата от 1425 лева-общо, разноски в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.