О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр.София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 464/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 532/ 26.09.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по ч.гр.д.№ 464/ 2011 г. е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о. № 128 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 1673/ 2010 г.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена молба от ответника по частната жалба – Н. С. Б., с която се иска изменение на постановеното определение в частта за разноските. Изложени са доводи, че присъждането на разноски е поискано своевременно и са ангажирани доказателства за извършването им.
От [фирма] е постъпил отговор, според който искането е недопустимо, на основание чл.80 изр.2 от ГПК. Евентуално претендира за отхвърляне на молбата, без да излага конкретни съображения по основателността й.
Съдът, след като обсъди направените доводи и данните по делото, намира молбата за основателна.
Н. С. Б., който е ищец по делото, има качеството на ответник по частната жалба и съгласно чл.78 ал.3 от ГПК при оставянето й без уважение има право на разноските в производството по чл.274 от ГПК. Той е представил писмен договор за правна защита и съдействие № 0042223, с който доказва платени 300 лв – възнаграждение за адвокатска защита по делото. Разноските са претендирани – възлагането им е поискано с отговора срещу частната жалба. Неоснователен е доводът, че Н. Б. не е представил списък за разноски. Такъв не е необходим, ако единствените претендирани разноски са направените разходи за адвокатска защита и в своето писмено искане за възлагането им страната препраща към представеният по делото договор за правна защита относно размерът им. В този случай самият документ, доказващ разходите, има функцията на списък по чл.80 от ГПК.
Предвид изложеното налице са законовите предпоставки за възлагане в тежест на частния жалбоподател на разходите по частното производство. Определението, с което такива разноски не са присъдени, следва да бъде допълнено, като на основание чл.248 ал.3 от ГПК настоящето определение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 532/ 26.09.2011 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по ч.гр.д.№ 464/ 2011 г. в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Н. С. Б., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], № 23, разноски по делото в размер 300 лв (триста лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: