5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 26.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1510/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 9662/23.05.2018 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 1135 от 03.0-4.2018 г. по ч.гр.д. № 1312/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено определение № 677 от 06.02.2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, по т.д. № 176/2018 г. за прекратяване като недопустимо производството по искова молба на [фирма] срещу [фирма] и срещу: Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез майка им А. П. Д., в частта му, с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване, че [фирма] не е акционер в [фирма] със 170 499 броя поименни акции клас „А” от капитала на „Б. холдинг”, с номинална стойност 1 704 990 лв., въз основа на сключен между ответниците договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г.
Дружеството частен касатор поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на иска по съображения, че след като акционерното дружество не е активно легитимирано да ползва предвидения в чл.71 ТЗ специален ред за установяване съществуването на членствено правоотношение, то няма процесуална пречка защитата да бъде реализирана чрез отрицателен установителен иск. По отношение на правния интерес от така предявения иск, частният касатор е препратил към доводите в исковата молба, като е акцентирал върху обективно съединения иск – за прогласяване нищожност на договора за продажба на наследство, по който производството по делото е висящо.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес по см. на чл.124, ал.1 ГПК за предявяване на отрицателен установителен иск за доказване несъществуването на едно правно отношение или на едно право при условие, че за насрещната страна е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за доказване на съществуването на същото правно отношение или право; 2. Налице ли е правен интерес по см. на чл.124, ал.1 ГПК за предявяване на отрицателен установителен иск от акционерно дружество за установяване, че търговско дружество, изрично поискало с нотариална покана вписването му като акционер в книгата на акционерите, в действителност не е придобило право на собственост върху акции на дружеството и съответно не съществува акционерно членствено правоотношение между него и дружеството, предвид задължението на дружеството за вписване на промените, подлежащи на вписване в книгата на акционерите съгл. чл.179, ал.2 ТЗ и необходимостта от безспорно установяване дали определено лице е или не е акционер на дружеството с оглед упражняването на права, произтичащи от акции на дружеството, вкл. да участва и упражни правото на глас в общото събрание на акционерите на дружеството и 3. Налице ли е правен интерес по см. на чл.124, ал.1 ГПК за предявяване на отрицателен установителен иск от акционерно дружество, че определено лице не е негов акционер, при условие, че със съдебен акт е установен правен интерес на дружеството от предявяване на иск за прогласяване на нищожността на договора, от който същото лице черпи твърдяните, като придобити, права върху акции на дружеството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното, преграждащо развитието на производството по делото, определение, въззивният съдебен състав е приел, че правният интерес винаги се преценява конкретно, а прехвърлянето на акции има обвързващо действие за акционерното дружество от момента на вписването в книгата на акционерите, съгл. чл.185, ал.2 ТЗ. Представителният орган на дружеството може да откаже това вписване при неспазване на изискванията на закона или устава и по този начин да отрече извънсъдебно наличието на членствено правоотношение и качеството на акционер на приобретателя на акции.
Въззивният съдебен състав е отхвърли като неоснователни доводите на ищеца – частен жалбоподател, основани на висящността на процеса по иска за нищожност на сключения между ответниците договор за продажба на наследство. Изразено е разбирането, че уважаването на този иск ще е достатъчно, за да се реши по безспорен начин и въпроса дали ответното дружество е придобило валидно акции от ответниците – физически лица въз основа на този договор.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос, до който се свеждат поставените въпроси, е свързан с правния интерес от търсената защита с предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Този въпрос следва да се приеме за значим за изхода на делото, с оглед обективираната в атакувания съдебен акт правна воля на съда, обосновала потвърждаване на прекратителното определение на Софийски градски съд по този иск.
Независимо от наличието на основния селективен критерий, като недоказана следва да се прецени поддържаната от частния касатор допълнителна предпоставка по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посочените кумулативни предпоставки не са доказани, поради което липсва основание за достъп до касация по посочените четири въпроса.
В случая, предпоставките на този допълнителен селективен критерий не са налице. Изразеното от въззивната инстанция становище за обусловеност на правния интерес от иска за установяване съществуването на едно правно отношение или на едно право от конкретните обстоятелства по всяко дело, съответства на константната съдебна практика. От друга страна, в тълкувателните мотиви към постановено по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 898/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. / цитирано изрично от първата инстанция/ е прието, че акционерното дружество е обвързано от вписването в книгата на акционерите, като това вписване не е неоспоримо. Предмет на спор може да бъде както качеството на определено лице като акционер, така и обемът на притежаваните от него права, като този спор следва да се развие в рамките на изрично предвидена в ТЗ защита на правата на акционера по отношение на самото дружество, а именно в производство по чл.71 или чл.74 ТЗ. Съобразено с тази практика е и влязлото в сила определение на Апелативен съд – София по ч.гр.д. № 1969/2014 г., недопуснато до касационен контрол с определение по ч.т.д. № 3800/2014 г., ІІ т.о., , в което е застъпено изрично, че акционерното дружество, за което определящо е капиталовото, а не персонално участие, не съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване отсъствието на членствено правоотношение с ответника. Това становище е основано на изричната разпоредба на чл.185, ал.2 ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на прехвърлителната сделка, която не е отразена в книгата на акционерите, на самото акционерно дружество. Посочената практика е съобразена при постановяване на въззивното определение и липсват данни, че е необходима промяната й.
Предвид горното и задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в посочения акт на нормативно тълкуване, искането за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.3 ГПК се преценява като неоснователно.
Касационен контрол не би могъл да бъде допуснат и на новото самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, въведено със ЗИД ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. Съгласно формираната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, искането за достъп до касационен контрол е основано на твърдян от акционерното дружество правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, при което не е съобразена разликата между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и неправилността на съдебния акт по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1135 от 03.0-4.2018 г. по ч.гр.д. № 1312/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: