2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
гр. София, 08.02.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03. 02. , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1201/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] срещу решение №833 от 22.12.2014 г., постановено от АС-Пловдив по в.гр.д. №1239/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 367 от 22-07.2014 г. по т.д. №561/2013 г. на ПОС, с което касаторът като ответник е бил осъден да заплати на [фирма]-град К. сумата от 46 692,43 лева –дължимо възнаграждение по извършени в периода 2009 -2012 г. превози на ученици и учители по четири броя договори за специализиран превоз сключени между страните на основание чл.41 ал.1 ЗОП , както и 9 941,43 лева-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 27.07.2010 г. до 27.07.2013 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който изразява становище за недопускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, въззивният състав на П. се е позовал на следните установени по делото факти:
По силата на договори за специализиран превоз, сключени между страните на основание чл.41 ал.1 ЗОП ищецът е поел задължението да извършва превоз на ученици и учители на територията на [община] срещу договорено възнаграждение, платимо след издадена фактура, пътни листове за съответните превози и справки за изминатите километри и маршрути. От страна на ответника като възложител се оспорва единствено непредставянето на справки за маршрутите като предпоставка за извършване на плащанията. По делото са приети съответните отразени в счетоводството и на общината фактури, които според заключението по ССчЕ са включени и в дневниците по ЗДДС, което според състава представлява признание на вземанията по съответните фактури. Отделно от това съдът е преценил като такова и писмото на Кмета на [община] до ищцовото дружество от 29.01.2013 г. . С допълнителната ИМ превозвачът е представил и съответните справки за изминатите километри и маршрути.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос, дали при неизправност от страна на кредитора искът за заплащане на възнаграждение се явява основателен. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с посочената казуална практика на съдилищата.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, за да счете исковете за основателни и доказани съставът на въззивния съд се е позовал на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства: справки,пътни листове и приетите фактури, надлежно двустранно осчетоводени от страните, за да приеме за доказано наличието на договорна връзка с твърдяното от ищеца в ИМ съдържание и дължимостта на процесните суми от ответника. Липсва установена по делото неизправност в изпълнение на задълженията от страна на ищеца като превозвач, поради което и отговорът на наведения от касатора правен въпрос не би се отразил на крайния резултат по спора. В този смисъл този правен въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и разноските в настоящата инстанция в размер на 2400 лева-платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл.80 ГПК и отбелязването в договора за правна помощ от 16.04.2015 г..
Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС,ТК,Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №833 от 22.12.2014 г. постановено от АС-Пловдив по в.гр.д. №1239/2014 г..
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма]-град К. сумата от 2400 лева-разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.