О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
Гр. София, 07.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 28.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 194 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. Н., чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 3606/20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5558/2018 г. по описа на САС, І ГО, 14 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима негова частна жалба с вх.№ 64983/10.05.2018 г. против определение от 18.04.2018 г. на СГС, ГО, 11 състав по гр.д.№ 10577/2014 г. за неприемане за съвместно разглеждане на насрещен иск срещу РАЙФАЙЗЕН /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД относно сумата 52 670 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно. Счита, че не се касае за нов иск, предявен след срока, посочен в чл.211 ГПК, както са приели инстанциите по същество, а единствено за уточняване на вече предявен едновременно с отговора на исковата молба насрещен иск.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от РАЙФАЙЗЕН /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Независимо дали се касае за предявен във или извън срока по чл.211 ГПК насрещен иск, определението, с което същият не се приема за съвместно разглеждане с първоначално предявения, е необжалваемо. В този смисъл са задължителните указания на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.7в, според които в случаите на постановяване на определение за неприемане за съвместно разглеждане на насрещен иск по чл.211 ал.2 ГПК, извън случаите на връщане на исковата молба поради неотстраняване на нейните нередовности, определението за неприемане на насрещния иск не подлежи на обжалване. Горното разрешение е следствие от правилата за обжалване на определенията по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК -определението, с което не се допуска последващо обективно съединяване на искове, не е преграждащо, нито обжалваемостта му е изрично посочена в закона. Доколкото насрещната искова молба следва да отговаря на общите изисквания за предявяване на иск, при неприемането й за разглеждане тя следва да бъде отделена в самостоятелно производство. Това дължимо от съда действие обаче е по администриране на процеса, затова и не подлежи на обжалване с частна жалба /при всички случаи искът ще се счита предявен от момента на постъпване на исковата молба в съда, съгласно чл.125 ГПК/.
Предвид изложеното, обжалваното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3606/20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5558/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, І ГО, 14 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.