4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 07.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 03.06. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3139/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №459 от 15.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №582/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 21.02.2014 г.по т.д. №57/2013 г. на ОС-Смолян , с което са отхвърлени обективносъединените искове на касатора срещу [фирма]-гр. Р. за сумите от 31 633,95 лева-стойност на доставена фракция 0,63 в периода 28.02.2013 г. до 04.04.2013 г. по ткри броя фактури, както и лихва за забава в размер на 427,26 лева .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на основн5ия иск е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за недоказани по основание исковете за присъждане на процесните суми, предявени от ищцовото търговското дружество като цена на доставени стоки, решаващият съдебен състав на въззивния съд се е позовал на следното:
От съдържанието на трите фактури и съответните товарителници, приети като доказателства по делото не се установява наличието на договорно правоотношение , доколкото същите са осчетоводени само в счетоводството на дружеството-ищец, но не и в това на ответника. И не са включени в регистрите за покупко-продажби за процесния период м.март-м.октомври 2013 г. . При това положение и с оглед обстоятелството, че две от трите фактури са едностранно подписани сама от страна на ищеца, а третата носи подпис за представител на ответното дружество на неизвестно лице, чието име не е посочено, то според решаващия съд не се установява наличието на сключен договор за търговска продажба, тъй като не се установява наличието на две насрещни олеизявления на страните за това. Няма основание и за приложение на чл.301 ТЗ на база факта на получаване на стоката отразено в приетите товарителници, тъй като от съдържанието на последните не става ясно,че фракцията е предназначена за ответното дружество, което не се установява и от събраните гласни доказателства за този факт.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: за това, дали неправилната съдебна квалификация води до недопустимост на иска, за това дали се изисква изрично потвърждаване на търговска сделка от ненадлежно представляван търговец, ако последният не се е противопоставил веднага след узнаването,за задължението на съда да изложи съображения, кои факти приема за доказани и на основата на кои доказателства и дали лишаването на страната от възможност да представи своевременно доказателства води до отмяна на решението.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Относно конкретния правен спор и неговото разглеждане и решаване от съда, така формулираните от касатора в изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК въпроси: дали неправилната съдебна квалификация води до недопустимост на иска, за това дали се изисква изрично потвърждаване на търговска сделка от ненадлежно представляван търговец, ако последният не се е противопоставил веднага след узнаването/ чл.301 ТЗ/,за задължението на съда да изложи съображения, кои факти приема за доказани и на основата на кои доказателства и дали лишаването на страната от възможност да представи своевременно доказателства води до отмяна на решението, не се явяват обуславящи изхода на спора , тъй като отговорите им в едната или друга насока не биха се отразили на крайния резултат,т.е. не биха довели до решение в противоположния смисъл. Това следва от обстоятелството, че въпросите се основават на процесуални пропуски и неправилни действия на съда,каквито не са допуснати или на факти,които не се установяват от събраните доказателства: липсва неправилна правна квалификация, т.е. подвеждането на твърдяните в ИМ правопораждащи факти под несъответстваща правна норма отделен е въпросът,че дори и да беше допуснато това, то би довело до материална незаконосъобразност , а не до недопустимост, приложението на чл.301 ТЗ се предпоставя от доказано узнаване от търговеца за извършване на действия от негово име от мним представител, каквото узнаване в случая изобщо не се установява, съдът е изложил съображения, кои факти приема за доказани и на основата на кои доказателства. Последният въпрос би получил отговор в едната или другата посока в зависимост от вида и съдържанието на съответните доказателства и при преценката им за взеки един случай конкретно, т.е. същият се явява фактически, а не правен т.е. такъв по тълкуването и прилагането на конкретна общовалидна правна норма. Липсата на формулирани правни въпроси/ т.е. такива по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед съдържащата с в тях конкретна правна норма/ от значение за настоящия спор само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №459 от 15.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №582/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.