О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
Гр. София, 23.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2935/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 338 от 02.08.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 442/2018 г., с което е потвърдено разпореждане № 838 от 17.05.2018 г. за връщане на въззивната жалба на ЗД БУЛ ИНС АД против решение № 7/05.01.2018 г. на Старозагорския окръжен съд по т.д.№ 47/2017 г., и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на насрещната страна направените по частното производство разноски.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението и се претендира неговата отмяна. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, доколкото според частния жалбоподател изводите на съда са очевидно неправилни – изградени в пълно противоречие с правилата на ГПК относно доказателствената тежест и изцяло въз основа на отговор на пощенската фирма, който няма обвързващо страните и съда действие. Поставен е и правен въпрос в следния смисъл: При доставена пощенска пратка с документи от страна по делото, доставянето на пратката като пощенска следва да се приеме за удостоверено от служителя в съда, който приема пратката и като официално удостоверяване или по твърдения и писмени обяснения на куриера? Кое от двете следва да има обвързваща страните и съда сила?
Ответникът по частната жалба Т. Х. Ж. от гр. Чирпан, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на исканата касационна проверка на въззивното определение, както и основателността на частната касационна жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба, съставът на апелативния съд е преценил като правилни изводите на окръжния съд, че жалбата не е подадена в законоустановения за това срок. Същите са основани на служебно извършена /с оглед направените от насрещната страна възражения/ справка за проследяване на пратката, съдържаща въззивната жалба и получена в съда на 09.02.2018 г. – осем дни след отразената в товарителницата дата относно нейното предаване на пощенския оператор ЛЕО ЕКСПРЕС ЕООД. Въз основа на искането на съда е постъпил отговор, че в информационния масив на куриерската фирма не съществува пратка с посочения номер, такава товарителница като находящата се по делото не е издавана за обработване, включително на посочената в нея дата – 01.02.2018 г. Освен това са изтъкнати и редица различия в съдържанието на същата товарителница и издаваните такива от третото лице – пощенски оператор, вкл. с оглед стандарта за тяхното оформяне и за запечатване на пратките, като в заключение е посочено, че товарителница с тези реквизити не е приемана за обработка на товар и по нея ЛЕО ЕКСПРЕС ООД не е извършвало куриерска услуга с подател ЗД БУЛ ИНС АД и получател – ОС Стара Загора. За необосновани са счетени доводите на частния жалбоподател, че с факта на входиране на документа в деловодството на съда и отбелязването, че жалбата е изпратена чрез куриер се установява изпращането й посредством тази куриерска фирма и предаването й в съда от неин служител. За достоверни са възприети данните, основани на информационния масив на ЛЕО ЕКСПРЕС ООД, за несъществуване на товарителницата, придружаваща пратката, респ. е формиран извод, че последната е постъпила в съда извън срока по чл.259 ГПК и че първата инстанция правилно е приложила последицата на чл.262 ал.2 т.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване, по следните съображения:
По делото не се установяват предпоставките на чл.280 ал.2 пр. посл. ГПК за достъп до касация. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при оценяване на доказателствата съставляват основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които не могат да се квалифицират като очевидни по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, т.к. неминуемо изискват обсъждане на доводите на страните по спорния въпрос за истинността на товарителницата, както и на самите доказателства. Липсват и условия за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК. Формулираният въпрос е изцяло относим към правилността на въззивното определение, а и спрямо него не се сочат и обосновават кумулативно изискуемите допълнителни предпоставки за достъп до касационен контрол, чието наличие съдът да прецени.
В отговора на частната касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв., което, предвид резултата от спора и представените доказателства, се преценява като основателно и следва да бъде уважено.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 338/02.08.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 442/2018 г.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД гр. София да заплати на Т. Х. Ж. от гр. Чирпан сумата 500 /петстотин/ лева – съдебно-деловодни разноски на касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: