4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 10.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2642/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите В. Г., чрез процесуалния си пълномощник, срещу разпореждане от 31.05.2017 г. на съдията – докладчик по гр.д. № 4707/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист на [фирма], ЕИК[ЕИК], по решение № 1096 от 11.05.2017 г. за осъждането на държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на основание чл.59 ЗЗД на [фирма] сумата 3 912 253.75 лв., без ДДС, ведно със законната лихва от 26.03.2012 г.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане поради несъобразяване на съдържащата се в разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК забрана за допускане на изпълнение на невлязло в сила осъдително решение срещу държавата. Частният жалбоподател се позовава и на чл.519 ГПК, както и на практика на ВКС по приложение на посочените процесуални разпоредби. По съображения в частната жалба претендира отмяна на разпореждането и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В подаден писмен отговор от ответника по частната жалба – [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, се застъпва становище за правилност на разпореждането. Счита, че разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК се отнася до недопустимост на предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение и сочи, че процедурата по чл.519, ал.1 ГПК може да се изпълни след влизане в сила на решението, но не изключва възможността да бъде издаден изпълнителен лист след постановяване на въззивното решение. В отговора не се оспорва, че издаденият изпълнителен лист е бил представен за плащане в министерство на финансите, но се твърди, че това е извършено с оглед доброволно плащане, без законов механизъм за принудително изпълнение срещу държавата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд по чл.404, т.1, предл.2 от ГПК, при спазване на двуседмичния преклузивен срок, предвиден в чл.407, ал.1 ГПК.
С обжалваното разпореждане, постановено от съдията докладчик по гр.д. № 4707/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд е уважена депозирана от [фирма] молба за издаване на изпълнителен лист, въз основа на постановеното по делото невлязло в сила въззивно осъдително решение. Прието е, че с оглед разпоредбата на чл.404, т.1, предл.второ от ГПК се касае за акт, подлежащ на изпълнение.
Изпълнителният лист е получен от пълномощник на дружеството – молител на 23.06.2017 г., в какъвто смисъл е отразяването на обратната страна на л.241 от въззивното дело. Видно от приложената към частната жалба молба вх.№ 26-00-611/01.08.2017 г., подадена от дружеството цесионер – „Е.” Л. – международна бизнес компания, учредена в М., продължена в Б., е, че издаденият изпълнителен лист е предявен за плащане на министъра на финансите, което обстоятелство не се оспорва в настоящото частно производство. Извън предмета на последното е квалификацията на искането – дали се касае за покана за доброволно плащане, или за изпълнение срещу държавата по предвидения в чл.519, ал.2 ГПК ред.
Разпореждането за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист е неправилно.
Изпълнителните основания са регламентирани в чл.404 ГПК, като съгласно т.1, предл.2 от тази разпоредба осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение. Предвиждайки възможност за осъществяване на принудително изпълнение въз основа на невлезли в сила осъдителни въззивни решения, законодателят е предвидил изключение от принципа, че на принудително изпълнение подлежат вземания, признати с влязло в сила решение, т.е. изключение от правилото, че изпълнителната сила възниква едновременно със силата на пресъдено нещо.
С разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК е предвидена изрична забрана за допускане изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Независимо от систематичното място на тази разпоредба – в част втора – Общ исков процес, тя е приложима за всички осъдителни решения срещу посочените в нея правни субекти, а не само за първоинстанционните решения. При съотнасяне на разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК към разпоредбата на чл.404, т.1, предл.2 ГПК, следва да се изведе категоричен извод за невъзможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение срещу лимитативно изброените в чл. 243, ал.2 ГПК субекти. В този смисъл е задължителната практика на ВКС/ чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ – определение по ч.гр.д. № 4170/2014 г. на І г.о., както и множество други процесуални съдебни актове на ВКС – така например, определение по ч.гр.д. № 470/2011 г., І г.о, определение по ч.гр.д. № 3165/2013 г., ІІІ г.о, определение по ч.гр.д. № 2513/2016 г., ІІІ г.о., определение по ч.гр.д. № 60036/2016 г., ІІІ г.о., определение по ч.т.д. № 107/2014 г., І т.о., определение по ч.т.д. № 940/2015 г. и др. В посочените съдебни актове, както и в тези, приложени към частната жалба, е прието, че разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК е специална, като урежда обща забрана за издаване на изпълнителен лист срещу посочените в текста й субекти въвеждайки изключение от правилото но чл.404, т.1, предл.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение.
Неоснователни са доводите на ответника по частната жалба, основани на разпоредбата на чл.519, ал.1 и ал.2 ГПК, регламентираща забрана за принудително изпълнение срещу държавни учреждения и предвиждаща ред за удовлетворяване на парични вземания към държавни учреждения, въз основа на влязло в сила съдебно решение, предвидено като изпълнително основание по чл.404, т.1, предл.1 ГПК и съответно издаден изпълнителен лист. Посочената разпоредба на чл.519 е неотносима към предпоставките за издаване на изпълнителен лист и към императивната специална разпоредба на чл.243, ал.2 ГПК. Последното сочи на ирелевантност и на доводите на частния жалбоподател, основани на чл.519 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 31.05.2017 г. на съдията – докладчик по гр.д. № 4707/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист на основание чл.404, т.1, предл.2 от ГПК, на [фирма], ЕИК[ЕИК], по решение № 1096 от 11.05.2017 г. за осъждането на държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на основание чл.59 ЗЗД на [фирма] сумата 3 912 253.75 лв., без ДДС, ведно със законната лихва от 26.03.2012 г., като ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], ЕИК[ЕИК], молба с вх. № 9493/30.05.2017 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение по гр.д. № 4707/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, седми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: