4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581.
гр. София, 17.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №965/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение №307/08.02.2017 г. на Апелативен съд-София по т.д. №4139/2016 г.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]- София сумите от: 82 170,81 лева – платени на отпаднало основание, с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, от страна на ищеца-ответник по касация, като цена на достъп до електропреносната мрежа /съкр. Е./за периода: м. септември 2012 –юли 2013 г., ведно със законната лихва от 04.08.2015 г. до окончателното плащане и 6 904,08 лева- лихва за забава за периода от 06.10.2014 г. до 03.08.2015 г. г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи тези по чл.280 ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита същата за неоснователна. Претендира разноски-възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран от страна на ищцовото дружество – производител на електрическа енергия от възобновяем източник по смисъла на ЗЕВИ, с иск основан на чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД-връщане на сума платена като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, поради последващо отпадане на основанието за това- отмяна от ВАС на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно в размери, в зависимост от датата на присъединяване. Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР е отменен с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12.
Според решаващия съдебен състав на въззивния съд е налице хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД по следните съображения: Отношенията на ищеца-производител на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници с оператора на преносната мрежа [фирма] се основават на договор № 100 от 01.11.2009 г. , като цената на достъп до мрежата е определена от ДКЕВР, доколкото съгласно чл.30 ал.1,т.13 и 32 ЗЕ, временните цени, при липса на постоянни, се определят от ДКЕВР- чл.32 ал.4 ЗЕ/ ред. в сила от 17.07.2012 г. /. Актът на ДКЕВР представлява елемент от смесения правопораждащ фактически състав, на който се базират правоотношенията между страните и който се състои от гражданскоправен такъв/ писмен договор или фактическо присъединяване към Е./ и административноправен-решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп. Ето защо, самото задължение за заплащане цената за достъп, след отмяната на решението на регулаторния орган, с което се определя временната цена, престава да съществува с обратна сила, тъй като е възникнало по силата на сложен смесен фактически състав, елемент от който е именно този индивидуален административен акт. Следователно, отмяната на последния създава задължение за връщане на получената цена за достъп като платена на отпаднало основание- чл.55 ал.1,предл.трето ЗЗД . По делото няма спор относно факта на плащане на цената за достъп за процесния период, за което са събрани и съответните доказателства- неоспорени от страните.
Поставените от страна на касатора [фирма] множество въпроси в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се свеждат в по-голямата си част / от №1-до № 7 от изложението/ до обуславящия изхода по спора материалноправен въпрос, дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер. Останалите повдигнати от касатора два процесуалноправни въпроса: за неспазване правилата за разпределение на доказателствената тежест относно установяване размера на обогатяването и липсата, според твърденията на касатора, на правна квалификация на отношенията между страните по спора след отмяна на решението за определяне на временни цени, представляват по естеството си оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, а крайният резултат по спора не би се повлиял от отговорите им.
Твърди се, че посоченият материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС/ не се сочи такава/, с практиката на съдилищата- посочените от касатора конкретни решения и в същото време се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че не е налице хипотеза за допускане до касация, уредена в чл. 280 ал.1 ГПК, доколкото по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос вече е налице формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о. , Р №7/26.01.2016 г. по т.д. №353/2015 на Второ т.о. на ВКС, Р №28/28.04.2016 г. по т.д. №353/2015 г. на Второ т.о. , Р №178/14.11.2016 г. по т.д. № 2543/15, Р №128/11.11.2016 г., по т.д. №2354/2015 г.,т.д. №413/17, т.д. № 484/17, т.д. № 534/17 на Второ т.о. и други, в които се дава задължителен за съдилищата отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползвателите на последната с мрежовия оператор, а именно: влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие – към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп. Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Ето защо, доколкото обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, известна служебно на съда, която е константна и се споделя от настоящия съдебен състав, то не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Наличието на цитираната задължителна, по смисъла на чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съдебна практика на ВКС и съответствието с нея на обжалваното въззивно решение изключва наличието и на останалите посочени от касатора основания за допускане до касация- ТР№1/2010 г. на ОСГТК по въпросите на касационното обжалване.
По делото е депозирано и искане вх.№7898/13.07.2017 г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с подробно развити в него въпроси от страна на касатора с искане за спиране на касационното производство. Произнасянето по тези искания предполага допуснато по реда на чл.288 ГПК касационно обжалване и висящност на спора по самите основания за касация. Само в рамките на производството по същество на касационната жалба , ВКС би могъл да преценява, дали правилното решаване на спора се нуждае от тълкуване на съответната разпоредба от правото на ЕС , с оглед нейното прилагане за конкретния спор, съответно: от съдържанието и приложението в случая на определен акт на органите на ЕС. Следователно, при недопускане на касационно обжалване, искането по чл.629 ГПК следва да се остави без уважение.
В полза на ответника по касация не следва да се присъди като разноски в настоящото производство възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ. Това е така, доколкото от съдържанието на приложената фактура и представеното платежно нареждане за плащане по банков ред не се установява, че същото е уговорено и платено във връзка с осъществяване на съответното процесуално действие пред настоящата касационна инстанция / като основание са посочени правна помощ и процесуално представителство по въззивното дело/.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №307/08.02.2017 г. на Апелативен съд-София по т.д. №4139/2016 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.