О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
Гр.С., 24.02.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.дело № 20/2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на У. ЛИЗИНГ ЕАД [населено място] против определение № 3999/30.11.2016 г. по ч. гр. д.№ 5561/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което, след отмяна на първоинстанционното определение, съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск в полза на частния жалбоподател, предявим против Б. Н. К., А. И. К. и ИЛИ-Н. Е., за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот до размера на вземанията на У. ЛИЗИНГ ЕАД над 58 723.75 лв. до 233 810.24 лв., при гаранция от 23 381 лв., но само в частта относно определената от съда парична гаранция. Оплакванията са, че в обжалваната част определението на въззивния съд е неправилно, т.к. искът е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства. С отделно изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като е формулирал правни въпроси, разрешени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение, го отмени и допусне обезпечението. Нормата е създадена с оглед защита на ответника по молбата, като чрез нея се гарантира, че всяка от страните ще има право да обжалва постановеното в нейна вреда определение по чл.389, респ. чл.390 ГПК. От това следва, че определението, с което молба за допускане на обезпечение се уважи от въззивен съд, не подлежи на касационен контрол пред ВКС по частна жалба на молителя. Именно такава е настоящата хипотеза, поради което частната жалба на У. ЛИЗИНГ ЕАД следва да се остави без разглеждане. В посочения смисъл е и трайната практика на ВКС, ТК: Определение № 32 от 3.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 785/2012 г., I т. о.; Определение № 723 от 14.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3282/2014 г., II т. о.; Определение № 315 от 14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1493/2016 г., I т. о.; Определение № 485 от 25.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1994/2015 г., I т. о.; Определение № 557 от 5.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2071/2015 г., II т. о.; Определение № 544 от 27.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 198/2016 г., II т. о. и др.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на У. ЛИЗИНГ ЕАД [населено място] против определение № 3999/30.11.2016 г. по ч. гр. д.№ 5561/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав в обжалваната част относно определената парична гаранция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: