Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
София, 24.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 329 /2012 г.:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба № 6882 /05.07.2012 г. И. Г. М. и Л. А. М. чрез своя процесуален представител са поискали от ВКС да допълни определението си по делото от 04.07.2012 г., като им присъди направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1,300 лева съобразно направеното от тях в отговора на частната жалба искане и представените доказателства.
Частният жалбоподател Е. Б. Д. оспорва искането с довод, че съобразно чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за изготвяне на възражение по частна жалба е в размер на 100 лева и заплатеният от молителите размер от 1 300 лева е прекомерно висок, поради което искането следва да бъде отхвърлено.
Настоящият състав намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК от страни в производството и е процесуално допустима.
Отговорът на искането по чл.248 ГПК също е в срок, както и направеното по него искане по чл.78,ал.5 ГПК, доколкото препис от отговора по частната жалба е връчен на частния жалбоподател с молбата по чл.248 ГПК.
С определението си от 04.07.2012 г. на основание чл.274,ал.2,предл.2 ГПК съставът на ВКС е потвърдил определение на друг състав на ВКС, с което подадена касационна жалба е оставена без разглеждане като недопустима по оценяем иск по чл.33,ал.2 ЗС с цена под 5 000 лева. Съдът не се е произнесъл по присъждането на разноски.
С оглед изхода от производството искането е основателно, доколкото с отговора е поискано присъждането на разноски и е представен договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1,300 лева. Следователно насрещните страни И. Г. М. и Л. А. М. имат право на разноски в производството по частната жалба.
Основателно е обаче и възражението по чл.78,ал.5 ГПК, тъй като делото не съдържа фактическа и правна сложност и предвид разпоредбата на чл.11 и чл.7,ал.1,т.7 вр.ал.2 ГПК, според които възнаграждението в производство по частна жалба, в случаите, когато делото е с определен интерес, който е под 1 000 лева, е 100 лева. Тези доводи обаче се отнасят и до основателността на самата частна жалба:
Настоящият състав намира също, че размерът на възнаграждението не може да бъде по-малък от определения с разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗА и че правилото на чл.78,ал.5 ГПК предоставя на съда правомощието да определи размера на намалението и точния размер на възнаграждението, което да не бъде по-ниско от размера, определен съгласно разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗА. Така настоящият състав намира, че следва да намали възнаграждението до сумата 300 лева.
Крайният извод е, че исканията по чл. 248 ГПК са основателни, на е основателно и възражението по чл.78,ал.5 ГПК, поради което на И. Г. М. и Л. А. М. следва да се присъдят разноски в размер на по 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.248 ГПК допълва определението от 04.07.2012 г. по делото като осъжда Е. Б. Д. с ЕГН [ЕГН], от С., СО – район В., [населено място], [улица] съдебен адрес : С., [улица], ет.3, ап.5, чрез адв. М. С. – пълномощник по делото, да заплати на И. Г. М. с ЕГН [ЕГН] и Л. А. М. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес : С., СО – район В., [населено място], [улица], по 300 (триста) лева възнаграждение за процесуално представителство в частното касационно производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.