О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
Гр. София, 07.11.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Т. д. № 174/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. М. – лично и като управител на ЕВРО-БИЛДИНГ ЕООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1785 от 11.07.2018 г. по в.т.д.№ 4033/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1496 от 28.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 7713/2010 г. по описа на Софийския градски съд, I г.о., 8 състав, в обжалваната част, с която е прието за установено при условията на чл.422 ГПК съществуването на вземане в полза на БАНКА ДСК ЕАД срещу ЕВРО-БИЛДИНГ ЕООД и В. М. М., които солидарно дължат плащане на сумата от 120 000 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.10.2009 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.11.2009 г. по гр.д.№ 48882/2009 г. на СРС, 58 състав.
В жалбата се съдържат подробно изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен.
Искането за достъп до касация се основава на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В първата хипотеза са формулирани следните въпроси: 1. Относно влиянието на каузалното правоотношение по договор за банков кредит с повече от една погасителни вноски върху безусловния характер на издадения менителничен ефект и относно задължението на съда служебно да следи за редовността /валидността/ на издадения менителничен ефект не само от външна страна, а също така и от гледна точка дали същият материализира подлежащо на изпълнение безусловно вземане; 1а. Относно валидността на представения менителничен ефект, но не само и единствено от гледна точка съществуващата сама по себе си връзка на записа на заповед с договора за кредит, а от гледна точка обстоятелството, дали действително последният материализира безусловно и неотменимо задължение в случаите, в които същият е издаден за обезпечаване на задължения по договори за кредит, предвиждащи последователни падежи за плащане на повече от една месечни погасителни вноски, при които след всяко плащане размерът на задължението се изменя спрямо първоначално отбелязания в менителничния ефект, както и относно задължението на съда да следи служебно дали е налице подлежащо на изпълнение безусловно вземане; 1б. Относно служебните задължения на съда, в частност – служебната проверка относно редовността на издадения менителничен ефект, както и по въпроса дали същият материализира подлежащо на изпълнение вземане, включва ли проверка на обстоятелството дали вземането по менителничния ефект има безусловен характер; 1в. Относно валидността на менителничния ефект и безусловния характер на задължението, когато от доказателствата по делото е установено, че към датата на издаването му сумата, предмет на същия, не е била дължима, а в общия размер на задължението по каузалното правоотношение са включени задължения за заплащане на договорна и мораторна лихва, такси за закъснение, както и други вземания, които нямат безусловен характер, а документът по чл.417 ГПК би следвало да удостоверява само изискуемост на главното вземане, а не и забавата на длъжника; 2. Относно приложимостта на разпоредбата на чл.486 ал.2 ТЗ в случаите на издаден запис на заповед за обезпечаване на задължения по договори за кредит, предвиждащи последователни падежи за плащане на множеството месечни погасителни вноски, при които след всяко плащане на поредната погасителна вноска неизбежно се достига до необходимост записът на заповед да бъде анулиран /отменен/ и да бъде издаден нов запис на заповед с нов размер на задължението, доколкото задължението по първоначалния е недължимо, като частично погасено; 3. Относно изискуемостта в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК на обезпеченото с издаден запис на заповед вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417 т.2 ГПК и предявен за плащане на издателя и авалиста и в тази връзка – относно служебното задължение на съда да следи за изискуемостта на паричното задължение към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд; 4. Относно задължението на съда да цени стойността на събраните в процеса доказателства, конкретно заключенията в извършената СИЕ, с оглед всички останали събрани в процеса доказателства, независимо от липсата на оспорване от страна на длъжника, в случаите, в които при неоснователното им кредитиране би се достигнало до неоснователно обогатяване и накърняване на добрите нрави, както и относно задълженията на съда по чл.182 ГПК за преценка вписвания в счетоводните книги според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, включително и във връзка с нормата на чл.55 ал.2 ТЗ; 4а. Следвало ли е съдът да кредитира изготвената СИЕ при твърдения в същата, че се основава на счетоводни данни на ищеца, без да е доказано, че счетоводството на ищеца е водено редовно, както и при липса на подписан от двете страни погасителен план, установяващ размера на включените в месечните погасителни вноски компоненти /т.е. на липса на доказателства, каква част от вноската съставлява главница, каква лихва и каква – други задължения; 4б. Относно служебното задължение на съда да следи за подлежащо на изпълнение валидно /съществуващо/ вземане в посочения в менителничния ефект размер, като основе тази своя преценка на събраните в процеса годни доказателства, установяващи по безспорен начин размера на задължението; 5. Относно приложимостта на императивната материалноправна норма на чл.294 ал.2 ТЗ, както и относно служебното задължение на съда да следи за спазване на същото в съответствие със задължителните указания по т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 5а. Относно дължимостта на законната лихва върху общия размер на задължението по менителничния ефект, въпреки че в този общ размер е установено, че влиза както договорна, така и мораторна лихва, а обща воля между страните за олихвяване на вече изтекли лихви не е налице, както и относно служебното задължение на съда да следи за спазване на императивните материалноправни разпоредби на закона, в това число за спазване на правилото на чл.294 ал.2 ТЗ; 6. Относно задължението на съда да следи за спазване на императивните материалноправни разпоредби на закона, което включва задължението му да следи за спазване правилото на чл.20а ЗЗД във връзка с т.9.1. от сключения договор, в която клауза е уговорен размерът на дължимата договорна лихва /общо към датата на договора – 9.961 процентни пункта/.
Твърди се, че по част от въпросите решението противоречи на задължителните указания по т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, алтернативно, че произнасянето на съда е очевидно неправилно, доколкото съдът се е произнесъл в противоречие с нормите на чл.294 ал.2 ТЗ, чл.20а ЗЗД, чл.486 ал.2 ТЗ, чл.536 ал.1 вр. чл.535 ал.2 ТЗ, т.е. – не е приложил императивни материалноправни норми или се е произнесъл в обратен на същите смисъл – contra legem. Навежда се и противоречие с т.4д от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която каузалното правоотношение не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, само ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, а в случая не е така. По изложените в обстоятелствената част съображения се счита, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 и ал.2 ГПК за достъп до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба БАНКА ДСК ЕАД с писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване и самата жалба за неоснователни. Намира, че касаторите не са формулирали ясно и точно правните си въпроси, поради което не са налице изискванията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови атакуваното решение, съставът на въззивния съд е установил, че със запис на заповед, издаден на 17.07.2008 г. от управителя на ЕВРО-БИЛДИНГ ЕООД – В. М. М., авалиран от последния в лично качество, е поето задължение за заплащане в полза на банката на сумата 120 000 евро при предявяване. В клаузата на т.17.2 от сключения между БАНКА ДСК ЕАД и ЕВРО-БИЛДИНГ ЕООД договор за кредит № 17 от 17.07.2008 г. е уредено изрично постигнатото съгласие за обезпечаване на изпълнението на кредитното задължение /кредит за оборотни средства от 108 000 евро чрез револвираща кредитна линия за срок от 12 месеца/ чрез запис на заповед, издаден от кредитополучателя и авалиран от управителя, за сумата от 120 000 евро, представляваща общия размер на кредита и едногодишните лихви. С писмо изх.№ 840/01.06.2009 г. ЕВРО-БИЛДИНГ ЕООД е уведомено за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Съдът е констатирал, че записът на заповед е редовен от външна страна и подлежи на изпълнение – съдържа всички реквизити, изискуеми по закон, съгласно чл.535 ТЗ, предявен е на издателя и авалиста с нотариална покана рег.№ 13612/16.09.2009 г., както и безспорно обезпечава изпълнението на договора за кредит. От заключението по проведената ССЕ е установено усвояването на кредита и размера на задължението към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Като е съобразил, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа конкретни основания, обосноваващи неправилност на решението на първата инстанция, а от друга страна липсват нарушения на императивни правни норми при постановяването му, съдът го е намерил за правилно и в допълнение е препратил към мотивите му, на основание чл.272 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следното:
Поставените от касаторите въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са неясно и некоректно формулирани; не са обусловили правната воля на съда, предвид подадената бланкетна въззивна жалба, по която е постановено решението; обусловени са от фактите по делото, т.е. нямат правен характер; относими са към правилността на съдебния акт, като основани на преценката на доказателствата и поддържаната защитна теза за пороци на менителничния ефект, формирана при недопустимо смесване на характеристики от каузалното и абстрактното правоотношение. Предвид горното, същите не отговарят на задължителните разяснения, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, относно общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На следващо място не е налице неизпълнение на служебни задължения на съда, нито неприлагане или превратно прилагане на императивни норми, доколкото твърдените нарушения не са такива, които да не изискват съответно позоваване от страната, която черпи права от тях, при условията на чл.269 изр.2 ГПК. Не се доказва противоречие със сочената от касаторите задължителна съдебна практика в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не се въвеждат надлежни основания и по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Решението не е очевидно неправилно. Действащият закон не е приложен в обратния на вложения в него смисъл, както се поддържа от касаторите, нито е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо съдебният състав намира, че липсват основанията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
С оглед изхода от спора и направеното искане от страна на процесуалния пълномощник на ответника по касация, в негова полза следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи ю.к. възнаграждение.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1785 от 11.07.18 г. по в.т.д.№ 4033/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.
ОСЪЖДА ЕВРО-БИЛДИНГ ЕООД и В. М. М. да заплатят солидарно на БАНКА ДСК ЕАД сумата 300 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.