О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№77
София, 02.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 1103/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ С.-Д. И. [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Е. В. от АК – Д., срещу решение № 360/15.12.2014 г. по в.т.д. № 551/2014 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 58/27.03.2014 г. по т.д.№ 180/2013 г. по описа на Добрички окръжен съд В ЧАСТТА, с което частично е уважен предявен от касатора иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД против Народно читалище СВОБОДА – 1940 [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от предсрочно прекратяване на договор за наем, сключен на 01.07.2008 г. за срок от 10 години, за сумите съответно 3 319.39 лв. /стойност на вложени материали за ремонт/ и 747 лв. /разход за въвеждане на обекта в експлоатация/, или общо 4 066.39 лв., като искът в този размер е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с което са отхвърлени исковете за обезщетяване за пропуснати ползи в размер на 11 000 лв. /нереализирана печалба от използването на обекта до края на срока на договора/ и за претърпени вреди за разликата над 4 066.39 лв. до претендираните 30 600.72 лв.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени съображения се претендира обжалваното решение да бъде изцяло отменено. Основното оплакване на касатора е за недобросъвестност на наемодателя в хода на изпълнение на дългосрочния договор. Последният, знаейки, че с оглед одобряването си за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие” – проект „Обновление на читалищата към [община]” по договор, влязъл в сила 7 месеца след сключването на договора за наем, няма право да преотстъпва ползването върху собствените си обекти, е изчакал ищецът да направи многобройни разходи по подобряването на имота, преди да пристъпи към прекратяване на наемния договор с едномесечно предизвестие.
Към жалбата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и допълнително изложение, подадено в срок, съдържащо искане за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените в него въпроси.
Ответникът по касация – Народно читалище СВОБОДА – 1940 [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. М. З. от АК – Д., изразява становище, че липсват основания за допускане на исканото обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове е изграден основно върху клаузите по договора за наем на приземно помещение от 106.09 кв.м. в сградата на читалището, сключен между страните на 01.07.2008 г. за срок от 10 години. Според тях, основните ремонти и трайни подобрения в имота се извършват след писмено разрешение на наемодателя и са за сметка на наемателя – чл.5.3.; направените подобрения остават в полза на наемодателя – чл.9; прекратяването на договора може да стане по всяко време с едномесечно писмено предизвестие – чл.11 ал.1 т.11. Съдът е приел, че е осъществена хипотезата на последната разпоредба, след получена на 30.04.2013 г. от ищеца нотариална покана в указания смисъл. Коментирани са също заключенията по допуснатите технически и счетоводна експертизи, вкл. декларираните разходи на наемателя от 2008 г. до 2010 г., свидетелските показания, както и договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие” /2007 г. – 2013 г./, сключен между МРРБ и [община]. Според общите условия на този договор, който влиза в сила от 03.02.2009 г., бенефициентът се задължава в срок от 5 години от изплащане на финансовата помощ да не продава или преотстъпва ползването върху придобитите въз основа на одобрения проект активи чрез отдаването им под наем или по договор за съвместна дейност.
Съдът от правна страна е изложил съображения, че няма пречка при сключване на срочен договор за наем да се предвиди предсрочното му прекратяване с писмено предизвестие, като веднъж съгласувана, подобна клауза има силата на закон за страните. След като договорът е бил прекратен на посоченото, изрично уговорено безвиновно основание с изтичане на срока на предизвестието, крайният срок на действие на договора е дерогиран. Преустановяването на договорната обвързаност по реда, посочен в договора, не съставлява неизпълнение на същия, поради което прекратилата го страна не носи отговорност за неизпълнение, водеща до присъждане на обезщетение за претърпяна вреда и пропусната полза. При това страните изрично са се съгласили, че основните ремонтни дейности, както и трайните подобрения в наетия имот се извършват за сметка на наемателя и остават в полза на наемодателя, поради което ищецът няма право да претендира заплащането им. На последно място се сочи, че договорът за безвъзмездна финансова помощ поначало е ирелевантен за спорния предмет, т.к., освен че е между различни страни, е подписан след сключването на договора за наем.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав констатира, че въпросите, формулирани от касатора в допълнителното изложение за допускане на касационно обжалване, не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК.
Те произтичат от субективната преценка, че ищецът е упражнявал добросъвестно владение въз основа на дългосрочния договор за наем, като е подобрил чужд имот, каквито доводи обаче се излагат за първи път пред касационната инстанция. От друга страна съдът се е произнесъл по редовни и допустими искови претенции за обезщетение на вреди, основани на сключения между страните договор за наем и твърдяното му противоправно прекратяване, при съответно прилагане на правилата за договорната отговорност при неизпълнение на поети облигационни задължения. Горното в пълнота съответства на фактическите основания, наведени в исковата молба. Ето защо въпросите – дали в предявената искова молба е налице еднозначна правна квалификация на иска, следвало ли е в нея да се извърши уточнение дали взаимоотношенията с ответника се основават на облигационна връзка, бил ли е ищецът добросъвестен наемател, респ. – правил ли е подобрения в качеството на добросъвестен владелец – са без правно значение за постановяване на обжалваното решение, с оглед предмета на спора.
За да е налице общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, въпросите следва да имат характер на правни – да касаят приложението на материалноправни или процесуалноправни норми, извън конкретиката на индивидуалния спор, обстоятелствата и доказателствата по него, в противен случай те могат да имат значение единствено за правилността на постановеното решение, която се преценява след допускане на решението до касация. Освен това формулираните материалноправни или процесуалноправни въпроси следва да са включени в предмета на спора, съдът да се е произнесъл по тях, давайки своето разрешение, както и да са обусловили решаващите за изхода на делото правни изводи, в какъвто смисъл са указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Тези предпоставки в случая не са налице. Единствено вероятната невалидност или недопустимост на решението може да наложи допускането му до касационно обжалване, без съдът да е обвързан от правилото на чл.280 ал.1 ГПК, но при дължимата служебна проверка настоящият състав не намира подобни основания.
Ответникът по касационната жалба в отговора си е направил искане за възстановяване на разноските, сторени пред настоящата инстанция, с оглед изхода от спора, но не е представил изискуемите за това доказателства. Поради липса на представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установи размерът на договореното възнаграждение и начинът на плащането му, съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, разноски не се присъждат.
С оглед гореизложеното, и на основание чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360 от 15.12.2014 г. по в.т.д. № 551/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: