О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
Гр.С., 15.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.дело № 3497/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на КРЕДИТ ЛИДЕР Е. [населено място] – адв. М., срещу решение № 259/09.07.2015 г. по в.т.д. № 342/2015 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С него е отменено решение № 74/11.02.2015 г. по т.д.№ 443/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, ХVІІ търговски състав, и предявеният от касатора иск против А. Б. БЪЛГАРИЯ АД [населено място] за заплащане на сумата от 26 706.43 лв. – обезщетение за неизпълнение на задължения по рамков договор за предоставяне на платежни услуги по набирателна сметка от 18.04.2013 г. за периода от 23.05.2013 г. до 06.06.2014 г. е бил отхвърлен.
В жалбата се съдържат подробни доводи за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Претендира се отмяната му като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се моли да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение, по следните, разрешени с него процесуалноправни въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивната инстанция по смисъла на чл.269 ГПК; 2. Може ли въззивният съд да обсъжда и да се произнася по въпроси, с които не е бил сезиран, респ. за които няма оплаквания във въззивната жалба; 3. До какъв порок на въззивния акт водят грешките на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното знание; 4. Следва ли да е налице съответствие на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал и следва ли вътрешното убеждение на решаващия съд да е съобразено с правилата на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретичното знание; 5. Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди и посочи в мотивите си и да се обоснове, защо намира едни факти и обстоятелства за установени, а други – за неосъществили се и въз основа на кои точно доказателства е достигнал до този свой извод; 6. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои – не; 7. Как следва въззивният съд да тълкува отделните уговорки в сключения между страните рамков договор за предоставяне на платежни услуги по набирателна сметка; 8. Следва ли въззивният съд да приеме за законосъобразен признатия от банката отказ да изпълни задълженията си по рамковия договор за разплащателна сметка, след като поставяното от банката условие за представяне на документ от БНБ не е посочено в сключения между страните договор и след като въпреки липсата на представен такъв документ, банката все пак е изпълнила нареждане за превод, след като е получила нотариална покана; 9. Кога настъпва преклузията по чл.266 ГПК за твърдене на нови обстоятелства по смисъла на ал.1-ва; 10. За разпределението на доказателствената тежест по смисъла на чл.154 ГПК и последиците за страната, която не е доказала фактите и възраженията, от които извлича благоприятни правни последици. Моли се допускане но касация и по материалноправния въпрос: Какви са задълженията на банката при наличие на хипотезата на чл.23 ал.4 /сега ал.6 ЗТР и има ли право банката да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в него.
По горните въпроси касаторът се позовава на основанията за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. Б. БЪЛГАРИЯ АД [населено място] не е подал писмен отговор против същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на касатора във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт, поради което производството по чл.288 ГПК е допустимо.
За да счете за неоснователен иска по чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за процесния период върху сумата от 250 500 лв., находяща се в набирателна сметка на ищеца, с която ответната банка без основание му е отказала да се разпореди, съставът на въззивния съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: На 18.04.2013 г. страните са сключили рамков договор за предоставяне на платежни услуги по набирателна сметка, в съответствие с изискването на чл.2 ал.4 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, издадена от БНБ. Съгласно чл.6 ал.3 т.5 от Наредбата, набирателната е вид платежна сметка за съхранение на пари, предоставени за учредяване на юридическо лице. Съгл. чл.2 от договора, банката се е задължила да изпълнява по набирателната сметка определени платежни услуги: внасяне и теглене на пари в наличност, изпълнение на кредитни преводи, наредени от титуляра на набирателната сметка по сметка на получател в същата или друга банка и пр. В чл.3 от договора е предвидено, че изброените услуги се извършват от банката само по нареждане или предварително съгласие на титуляра чрез платежни документи във форма и с реквизити, съгласно действащата нормативна уредба и вътрешните правила на банката. Т.е., необходимо е да бъде издадено платежно нареждане, което трябва да е писмено, или по уговорка между страните – по електронен път, съгл. чл.8 ал.2 от Наредба № 3/2009 г. Единственото писмено искане и платежно нареждане за кредитен превод по делото е това от 09.06.2014 г., което е било изпълнено от банката. В периода от 23.05.2013 г. до 06.06.2014 г. липсват отправени от ищеца до ответника съответни искания и писмени платежни нареждания. За това обстоятелство законът изисква писмена форма, поради което и на основание чл.164 ал.1 т.3 ГПК свидетелските показания за установяването му са недопустими.
От приложената по делото кореспонденция е видно, че страните са водили разговори относно възможността за разпореждане със средствата по набирателната сметка. На 08.11.2013 г. ищецът е уведомил банката, че дружеството е подало заявление до БНБ за вписването му като финансова институция по ЗКИ и Наредба № 26 на БНБ, като процедурата за това е в ход от м.V.2013 г., но до момента липсва отговор – одобрение или отказ. В тази връзка се е интересувал относно възможността да изтегли парите или да трансформира сметката. Ответникът е отговорил, че до произнасяне от страна на БНБ по заявлението за регистрацията на дружеството като финансова институция, банката не може да допусне разпореждане със средствата по набирателната сметка. Така разменената кореспонденция не представлява конкретно искане за извършване на платежна операция.
Дори да се счете, че отговорът на банката съставлява отказ за изпълнение на такава операция по искане на титуляра на сметката, то това съответства на задължението й да извърши проверка на идентификацията на дружеството – ищец. Според чл.11 от Наредба № 3/2009 г., доставчикът на платежни услуги може да откаже изпълнението на платежна операция в случай на ограничения по действащото законодателство, приложимите правила за изпълнение и договорените условия, при които се води сметката. Съдът е приел, че отказът е в резултат на изискванията, които действащото законодателство поставя към дейността на ответника.
Видно от чл.1 ал.7 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, по изключение кредитна институция може да позволи откриването на банкова сметка, преди да е приключила проверката на идентификацията на клиента, при условия сметката да не бъде закрита до приключване на проверката по идентификация и да не се извършват никакви операции от притежателя на сметката до приключване на проверката.
В случая с подписания между страните рамков договор е открита именно такъв тип банкова сметка – набирателна на дружество в процес на учредяване, което желае да получи разрешение от БНБ за извършване на дейност като финансова институция и с тази цел внася по набирателната сметка необходимия уставен капитал. В съответствие с чл.1 ал.7 от ПП ЗМСИП, до приключване на проверката, операциите и преводите са изключени. Задължението на банката да извърши проверка за идентификация е част и от Общите условия за откриване, водене и закриване на платежни сметки на ЮЛ. Съгласно чл.14 и чл.15 от рамковия договор, тези ОУ са предоставени на ищеца и са неразделна част от него. Ето защо последният е уведомен за задължението на Банката да извърши проверка на идентификацията на дружеството в процес на учредяване, за необходимостта от представяне на документи във връзка с тази процедура, вкл. при спазване на изискванията на ЗМСИП и ППЗМСИП. Съгласно чл.3 от Правилника, проверката на идентификацията на ЮЛ се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуално състояние, с изключение на случаите по чл.23 ал.4 /сега ал.6/ ЗТР. За да бъде идентифициран, ищецът е следвало да представи – с оглед извършването на дейност като финансова институция – и документ, удостоверяващ вписването му в публичен регистър на БНБ – чл.3а от ЗКИ /вр. чл.5 ал.3 ППЗМСИП/. Ето защо, дори да се приеме, че е налице отказ на банката да извърши превод от набирателната сметка на ищеца, който да е мотивиран от представяне на документ от БНБ, той е в изпълнение на изискванията на закона. Подобен отказ не представлява неизпълнение на чл.2 от сключения рамков договор. След приключване на процедурата по идентификация, видно от съответно представените искане и декларация вх.№ Е302 от 09.06.2014 г. и платежно нареждане, и след проверка, че дружеството няма да бъде вписано в публичния регистър на БНБ като финансова институция, исканото разпореждане със средства е извършено. По тези съображения съдът е заключил, че няма договорно неизпълнение от страна на банката, поради което тя не носи отговорност за претърпени от ищеца на това основание вреди.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска, поради това, че по делото не се доказва наличието на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, с оглед задължителните указания по приложението на нормата, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Въпросите по п.1 и п.2 са свързани с оплакването, че въззивният съд, без да е сезиран в жалбата по този въпрос, е счел за недопустими и не е ценил събраните по делото гласни доказателства. Въпросите не са единствено обуславящи за изхода от спора, т.к. освен на липса на писмено платежно нареждане, изходящо от ищеца, съдът ясно се е позовал и на вменените по закон на банката задължения, свързани с приложението на ЗМСИП. Въпроси по п.5 и п.6 от изложението на касатора също са изведени с оглед приетото от съда, че в процесния период не е било представено пред банката изискуемото от закона писмено платежно нареждане, поради което, по вече изложените съображения, са ирелевантни за крайния изход по спора. Въпросът по п.9 касае според касатора ново възражение на банката, направено за първи път пред въззивната инстанция. В случая обаче става дума за правен довод, а не за непредявено своевременно възражение, поради което този въпрос също не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът по п.10 е свързан с предходния, но е относно разпределението на доказателствената тежест. След като липсва възражение по смисъла на ГПК, не стои и въпросът за доказването му. Въпросите по п.7 и п.8 са изцяло по правилността на решението – те нямат характера на правни, а изискват отговор с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото, включително и такива, неприети за установени от съда. Основанията по чл.281 т.3 ГПК обаче не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. Въпросите по п.3 и п.4 касаят необосноваността на съдебния акт. Първият от тях /относно вида на порока/ изобщо не попада в предмета на конкретния материалноправен спор, а относно втория важи изложеното по-горе относно невъзможността в етапа на селекция на касационните жалби да се проверява правилността на съдебния акт.
Материалноправният въпрос не кореспондира с решаващата правна воля на съда в обжалваното решение, доколкото тя не е свързана с търговската регистрация на ищцовото дружество, а с регистрацията му като финансова институция. По тези причини формулираният въпрос не съответства на изискването на чл.280 ал.1 ГПК – да е разрешен от съда и да е от значение за обжалвания краен резултат по делото.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 259/09.07.2015 год., постановено по в.т.д. № 342/2015 год. на Пловдивския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: