5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№200
София09.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1875/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу решение № 45 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 3/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 269/03.11.2014 г. по гр.д. № 389/2014 г. на Районен съд – Троян. С посоченото решение [фирма] е осъдено на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 18 008.80 лв., без ДДС – получена без основание и платена по фактура № [ЕГН] от 31.07.2013 г., ведно със законната лихва от 14.05.2014 г., както и разноски по делото в размер на 2 940.35 лв.
В жалбата се поддържат касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.24 от сключения през 2005 г. договор между страните относно предвидената процедура за упражняване на правото на ВиК оператора да променя едностранно размера на договорените цени за предоставяни ВиК услуги, без да съобрази, че цените на фактурираните услуги по отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води са в съответствие с утвърдените от ДКЕВР пределни цени, които съответстват на нормативната уредба, както и на приложимите и одобрени от регулатора общи условия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси:
1. Подлежат ли на директно приложение в договорните правоотношения между страните по делото измененията на ЗРВКУ/Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги/, подзаконовите нормативни актове по приложението му и решенията на ДКЕВР, представляващи императивни правни норми, без да е необходимо предприето от изпълнителя изменение на договора, в съответствие с правото му по чл.24 от договора; 2. Утвърдените от ДКЕВР цени на предоставяните ВиК услуги задължителни ли са за страните по договора; 3. Утвърдените от ДКЕВР цени на предоставяните ВиК услуги водят ли до частична нищожност на клаузите от договора, уреждащи цената на предоставяните ВиК услуги и 4. Поради частичната нищожност на договора и по-конкретно нищожност на клаузите, уреждащи цената на предоставяните ВиК услуги, заменят ли се същите с цените, утвърдени от ДКЕВР. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма]/с предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], оспорва искането за допускане до касация. Поддържа, че част от въпросите са свързани с правилността на решението, липсва ясна и точна формулировка на въпросите, а тази част от тях, касаеща приложението на чл.26, ал.4 ЗЗД, са изведени въз основа на поддържани за пръв път в процеса доводи. Твърди, че представеното по делото изложение не е мотивирано съгласно задължителните указания в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По съображения в писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване, като е изразено и подробно становище за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително въззивно решение, съдебният състав на Окръжен съд – Ловеч, след самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства и на доводите на страните, е извел следните фактически и правни изводи: наличие на валиден индивидуален договор от 01.08.2005 г., за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадни води, сключен за неопределен срок и непрекратен; извършване от страна на ответника на услуга, изразяваща се в пречистване на отпадни води от първа степен на замърсеност; заплащане от страна на ответника на фактурираната стойност на услугата по процесната фактура в размер на 42 459.24 лв./без ДДС/ за периода 28.06.2013 г.- 31.07.2013 г.; неприложимост на последващите сключването на индивидуалния договор общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора; приложимост на определената в договора цена за пречистване на кубически метър вода от първа степан на замърсеност и неспазване на предвидената в чл.24 от договора процедура за упражняване на правото на изпълнителя едностранно да променя цените по чл.22 и чл.23 в посока увеличение или намаление при настъпили промени в ценообразуването в резултат на инфлация или други фактори – след съгласуване с Община – Т..
Защитната теза на ВиК оператора за настъпила промяна в гражданскоправните отношения, по които той е страна, по силата на решения на ДКЕВР, не е възприета от решаващия състав. Това становище е мотивирано както с характера на решенията на ДКЕВР и правомощията на регулаторния орган да утвърждава пределни цени, по които ВиК операторът може да предоставя услугите си на потребителите, без обаче тези цени да водят до промяна на вече съществуващите правоотношения, така и с ефектът от решенията на ДКЕВР, изразяващ се в носене на административно-наказателна отговорност на ВиК операторът при неспазване на пределната горна граница на цените.
При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е отчел, че процесния договор е сключен при конкретни условия и съобразно Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, даваща възможност по преценка на оператора, потребителите по чл.3, ал.2, т.2 да се присъединят към ВиК системи при условия, различни от общите условия, въз основа на индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги.
Позовавайки се на заключението на икономическата експертиза, съдът е приел, че разликата между фактурираните суми и тези по договора за първа степен на замърсеност на отпадните води е 18 008.80 лв. без ДДС, която е недължимо платена и следва да се върне на платилото я дружество – ищец, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените в т.1 и т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не биха могли да обосноват наличието на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси касаят извършеното от въззивния съд тълкуване на договорни клаузи и преценка на конкретните доказателства по делото. Евентуални грешки при формирането на изводите на решаващия съдебен състав или при тълкуването на договора са относими към правилността на решението, но не и към основанията за достъп до касационен контрол. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка на база извършена преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК, което обаче не е съобразено напълно от дружеството – касатор.
В мотивите към решението въззивният съд е тълкувал изрични договорни клаузи, като е преценил задълбочено възраженията на ответното дружество/сега касатор/ за приложимост на решенията на ДКЕВР към индивидуалния договор между страните и доколко дължимото от възложителя възнаграждение за предоставената услуга по пречистване на промишлени отпадни води се урежда от валидния договор или от акт на регулаторния орган. Изводите на съда касаят приложението на закона и тяхната правилност не подлежи на преценка във фазата по селекция на касационните жалби.
Останалите два въпроса са ирелевантни доколкото във въззивното решение не са формирани правни изводи по приложението на чл.26, ал.4 ЗЗД, а и такива доводи не са и надлежно въведени от ВиК дружеството при инстанционното разглеждане на спора.
Независимо от недоказаността на общия селективен критерий, следва да се отрази, че поддържаното от касатора допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е само формално посочено, без да е конкретизирана коя е неясната, противоречива или непълна правна норма по поставените въпроси, по приложението на която да е налице противоречива съдебна практика, или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване практика, с оглед настъпили изменения в законодателството.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2 000 лева съгласно представения с отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 45 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 3/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 000/две хиляди/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: