О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 14.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 561/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СИ ЕН ДЖИ ЕКОГАЗ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2696 от 20.11.2018 г. по в.т.д. № 4716/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено постановеното на 24.07.2018 г. решение на Софийски градски съд, VI-22 състав по т.д. № 1252/2017 г. за отхвърляне на предявения срещу ЩРАБАГ ЕАД иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 36 372.30 лв. – неустойка по чл.7.3. от договор № ДКПГ-279/01.04.2013 г. за заявени за календарната 2016 г., но неприети количества от общо 585.191 хил.куб.м. компресиран природен газ /КПГ/.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради несъобразяване на императивна законова разпоредба – чл.173 от Закона за енергетиката, предвиждаща, че сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изразеното от САС становище за недоказаност на твърдението, че действието на договора между страните е продължено и за периода до 2016 г.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради неприлагане на императивна правна норма, а именно чл.173 ЗЕ и предвид липсата на спор между страните, че през 2016 г. има получени от ответника количества КПГ, което не може да се осъществи без наличието на договор.
В постъпил по делото писмен отговор ответникът по касация поддържа доводи за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Твърди, че не е налице видим порок на решението, изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон, а от друга страна счита, че при обосноваване на сочената от касатора очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, в жалбата се реферира и към процесуални действия на страните, което изключва белега очевидност на твърдяната неправилност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е приел, че между страните е сключен едногодишен договор от 01.04.2013 г., по силата на който ищецът се е задължил да доставя, а ответникът да приема и заплаща заявеното минимално годишно количество компресиран природен газ, съгласно предварително подадена спесификация, с отразена консумация по месеци, като при сключване на договора страните са подписали спесификация за обща годишна доставка от 600 хил.куб.м.газ, както и, че действието на договора е било продължено и през 2014 г., с оглед предвидената в чл.10.3 възможност. Счетено е за безспорно, че през 2016 г. ищецът е доставил на ответника количества компресиран природен газ в общ обем на 14,809 куб.м., за които са издадени 6 бр. фактури, подробно описани.
Решаващият въззивен състав е извел извод, че претендираната от ищеца неустойка, предвидена в чл.7.3 от договора, според която при неприемане на договореното по спесификация минимално годишно количество КПГ, установено с годишния акт, купувачът дължи неустойка в размер на 10% от стойността на договореното, но неприето количество, би била дължима, ако е валидно уговорена и са изпълнени условията за дължимостта й. Съобразявайки и тълкувайки конкретни договорни клаузи, вкл. и възможността договорът да се продължи за нов едногодишен срок, ако доставката на КПГ и приемането му продължи и след уговорения срок, съдът е изразил разбиране, че не е предвидена възможност за многократно 1-годишно продължаване на срока на договора, а само за един нов едногодишен период. Или, договорът е бил прекратен след изтичане на две години от сключването му, т.е. от 01.04.2015 г.и след тази дата, дори и да са извършвани доставки между страните, те не са били подчинени на сключения през 2013 г. договор.
Въззивният съд е изложил и евентуални съображения, основани на възможност за многократно продължаване на срока на договора, но е счел за недоказано продължаването му и през 2016 г., доколкото не е установено, че договорът е бил продължен за предходен период – през 2015 г./при условията на второ продължение/.
Изведеният краен извод на Софийския апелативен съд е в смисъл, че след като договорът не е действал през 2016 г., ответникът не е бил обвързан от задължения за задължително изкупуване от ищеца на определени минимални количества природен газ и не е бил обвързан от процесната неустоечна клауза. Затова и претендираната от ищцовото дружество неустойка по чл.7.3. от договора не се дължи.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Съгласно практиката на ВКС, очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да се констатира от самия акт, без необходимост от извършване на контрол за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща или отменена правна норма, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно, тъй като не е постановено в явно нарушение на закона, нито е налице явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
Доводите на касационния жалбоподател за несъобразяване от страна на въззивния съд на императивна разпоредба на Закона за енергетиката – чл.173, ал.1, /в редакция от 17.07.2012 г./, не биха могли да се съотнесат към поддържаното основание за достъп до касация. Дори и при съобразяване на изразени от различни съдебни състави на ВКС становища относно критериите за определяне на атакуван съдебен акт като очевидно неправилен, в случая не става въпрос за „неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприета в решението фактическа обстановка“. Всъщност, основният решаващ извод на въззивния съд е основан на приета недоказаност на твърдението на ищеца за действие на договора от 01.04.2013 г. и през 2016 г., съответно за неприложимост на предвидената в този договор неустоечна клауза за заявени, но неприети количества компресиран природен газ.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 934.60 лв., съобразно представен по делото списък по чл.80 ГПК и доказателства за заплащане по банков път на адвокатско възнаграждение в посочения размер.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2696 от 20.11.2018 г. по в.т.д. № 4716/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА СИ ЕН ДЖИ ЕКОГАЗ АД да заплати на ЩРАБАГ ЕАД разноски по делото в размер на 1 934.60 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: