2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.166
София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 327/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 14719 от 14.08.2018 г., подадена от „Кредо-Г4” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 162 от 28.06.2018 г. по в.т.д. № 1900/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2419 от 19.12.2017 г. по т.д. № 7649/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав за отхвърляне на молба по чл.625 ТЗ, предявена от „Кредо-Г4” ЕООД – за откриване на производство по несъстоятелност на „Понс Холдинг” АД.
Касаторът релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност, и необоснованост на решението. Твърди, че с образуване на изпълнителното дело на 03.06.2016 г., въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила осъдително решение срещу ответното дружество, давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност. С молбата за образуване на изпълнителното дело е налице възлагане по реда чл.18 ЗЧСИ, поради което следва да се приеме, че са извършени изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ. След като молбата за изпълнение поражда състояние на висящ изпълнителен процес, тя прекъсва погасителната давност относно изпълняемото право.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответното дружество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на въззивното решение съдебният състав на САС е приел, че с влязло в сила на 03.06.2011 г. съдебно решение „Понс Холдинг” АД е осъдено да заплати на „Кредо-Г4” ЕООД сумата 78 602.31 лв. по договор за изработка. Произнасяйки се по въведеното в процеса възражение на ответника за погасяване по давност на това вземане, съдът е извел извод за неговата основателност. Преценено е, че не е налице материалноправна легитимация на едноличното търговско дружество да предяви молба по чл.625 ТЗ, тъй като последната е подадена на 12.09.2017 г., след като на 03.06.2016 г. е изтекла предвидената в чл.117, ал.2 ЗЗД 5-годишна погасителна давност. Отхвърлен е доводът на ТД-молител за предприети действия по принудително изпълнение на вземането до изтичането на петгодишния давностен срок по съображения, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, разпореждането на съда за уважаването й и издаването на изпълнителния лист не съставляват действия по принудително изпълнение по см. на чл.116 б.”в” ЗЗД, в каквато насока е и т.14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възприет е изводът на СГС, че след като молителят на установява наличие на валидно вземане спрямо ответника по търговска сделка, то молбата по чл.625 ТЗ правилно е отхвърлена. Въззивният съд е използвал и предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите към първоинстанционното решение.
За неустановено е счетено допълнително поддържаното от молителя твърдение за образуване на изпълнителното производство на 03.06.2016 г., но е констатирана датата на изплащане на поканата за доброволно изпълнение – на 15.06.2016 г., надлежно получена от длъжника. За безпредметно е прието обсъждането на доказателствата за финансово-икономическото състояние на ответника, тъй като то подлежи на преценка единствено във връзка с твърдяно изискуемо вземане на молителя, произтичащо от търговска сделка.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице основание за достъп до касация.
Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в задължение на касатора е вменено да формулира и да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, обусловил правната воля на съда по конкретното дело. Видно от представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е, че касаторът въобще не е поставил правен въпрос, попадащ в обхвата на основния селективен критерий, а са изложени доводи, възпроизвеждащи оплакванията в жалбата – за неправилно приложение на чл.116 б.”в” ГПК и за необоснованост на изразеното от въззивния съд становище за неустановен момент на образуване на изп.дело. Независимо от липсата на изрично формулиран правен въпрос, който не би могъл да се извежда от ВКС въз основа на оплакванията в жалбата и в изложението, касаторът поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По последната съдът дължи произнасяне само при наличие на общото основание за достъп до касация.
Приложените към касационната жалба писмени доказателства във връзка с образуваното на 03.06.2016 г. изпълнително дело са процесуално недопустими. Дори и да се приеме обаче за доказан този факт, а и при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, той не би могъл да промени изразеното от въззивния съд становище за погасяване на вземането по давност, тъй като съгласно мотивите към т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника… и др., не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.
Позоваването на предвидените в чл.280, ал.2 ГПК самостоятелни основания за достъп до касация – вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение е мотивирано от касатора с препращане към оплакванията за неправилност на решението. Тези оплаквания са пряко съотносими към основанията за касиране, визирани в чл.281, т.3 ГПК и затова биха могли да се преценяват от ВКС само след допуснат касационен контрол по реда на чл.280, ал.1 ГПК. В жалбата и в изложението не е налице позоваване на конкретен порок, респ. конкретни нарушения на процесуални норми, обуславящи нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Не се съдържат и твърдения за приложен от съда несъществуващ закон или за явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 162 от 28.06.2018 г. по в.т.д. № 1900/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: