3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 31.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 65/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 15186 от 12.09.2017 г., подадена от Ю. Д. Д., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1697 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 892/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 12 състав, с което след частична отмяна на решение № 7885 от 31.10.2016 г. по гр.д. № 13481/2015 г. на Софийски градски съд – в частта за уважаване на предявения от Д. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв., искът в тази част е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение до предявения размер.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, с искане за отмяна на решението и уважаване на иска за още 50 000 лв., ведно със законната лихва от ПТП, в резултат на което са настъпили претендираните от касатора ищец неимуществени вреди. Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК / в редакция преди ЗИД на ГПК- ДВ бр.86/2017 г./ по поставен в касационната жалба въпрос за критериите за приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. С допълнително постъпила молба от касатора са посочени само поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касация, с позоваване на ППВС № 4/1968 г., но без да са мотивирани основанията по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съответно без да е приложена противоречива практика на съдилищата.
Ответникът по касация – ЗАД [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, с което претендираното от Ю. Д. обезщетение за неимуществени вреди е определено в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 12.08.2013 г., съдебният състав на Софийски апелативен съд е преценил, че в резултат на произшествието ищецът е получил счупване на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени, охлузване на долните крайници, травматично увреждане на нервни коренчета с болков синдром, с проведено амбулаторно лечение и период на възстановяване около шест месеца. Въз основа на медицинската експертиза е прието, че и понастоящем ищецът провежда лечение, физиотерапия и носи стабилизиращ корсет, но перспективата за здравето му е добра при условие, че провежда системно поддържащо лечение с рехабилитация. Въззивният състав е отчел вида и характера на увредите, установените от гласните доказателства болки и неудобства през периода на лечение и възстановяване на пострадалия, който към момента на ПТП е бил 42-годишен, както и причинената му психотравма, с трайни негативни последици.
В мотивната част към обжалваното отхвърлително решение решаващият състав е преценил доказателствения материал по делото, като е съобразил и задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968 г. и създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложение на ч.52 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане касационното разглеждане на делото.
Формулираният в касационната жалба въпрос, свързан с приложимите критерии при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, безспорно е от значение за изхода на делото. Същевременно, поставянето на този въпрос е основано на твърдения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, без да е отчетена разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. Върху липсата на тъждество между тези основания е акцентирано и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и след влизане в сила на ЗИДГПК/ ДВ бр.86/2017 г./. Въз основа на дадените задължителни за съдилищата указания в посочения акт на нормативно тълкуване, следва да се приеме, че е недопустимо обосноваване на искането за достъп до касационно обжалване с доводи за неправилност на решението, а произнасянето по касационните оплаквания не попада в обхвата на производството по селектиране на жалбите.
Дори и да се приеме, че въпросът покрива изискванията на общото основание за допускане на касационно обжалване, то не би могло да се счете за установена първата допълнителна предпоставка. По делото липсват данни за допуснато от въззивния съд отклонение от указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, чието съблюдаване се дължи от съда при определяне на справедливо, по см. на чл.52 ЗЗД, обезщетение за понесени от пострадалото лице болки и страдания.
Цитираните от касатора допълнителни условия за достъп до касация по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не са мотивирани, а първата от тях не е и доказана – чрез прилагане на копия от решения на съдилищата, сочещи на противоречиво разрешаване на формулирания материалноправен въпрос.
Предвид горното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1697 от 13.07.2017 г. по в.гр.д. № 892/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: