4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 19.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 624/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5529 от 14.11.2017 г., подадена от Застрахователна компания [фирма], К., чрез процесуалния си представител, срещу решение № 213 от 29.09.2017 г. по в.гр.д. № 188/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след обезсилване на решение № 403 от 21.10.2016 г. по гр.д. № 110/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Основните оплаквания на дружеството касатор са основани на разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Счита, че след като въззивният съд е констатирал недопустимост на атакуваното пред него решение и нередовността, обуславяща тази недопустимост, не подлежи на отстраняване, следва да прекрати производството по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви; 2. Имат ли право конституираните по реда на чл.227 ГПК правоприемници на ищеца по иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди да изменят предявения иск, като посочат различен ответник. В този хипотеза длъжен ли е съдът да дава указание на конституираните ищци да отстранят нередовност на исковата молба, изразяваща се в посочване на неправосубектен ответник от страна на ищеца-наследодател и 3. В случаите, в които горноинстанционният съд констатира нередовност на исковата молба, която влече недопустимост на обжалваното решение и която не подлежи на отстраняване, следва ли делото да бъде върнато на долната инстанция за отстраняване на нередовността или то следва да бъде прекратено. В подкрепа на допълнителната предпоставка по въпроси № 1 и № 3 е приложена практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а по втория въпрос се поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, евентуално – очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Последното самостоятелно основание за допускане на касация е основано на доводи за противоречие на решението на чл.270, ал.3, чл.227 и чл.101 ГПК.
Ответниците по касация: Мита И. К., И. Й. Д. и А. Й. Х., чрез процесуалните си пълномощници, твърдят неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по същество считат касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение, с което, след обезсилване на първоинстанционното решение на основание чл.270, ал.3 ГПК, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново, въззивният съдебен състав е приел, че ответник по предявените искове е застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” – ЗК”О. – клон България” К.. С оглед липсата на правосубектност на клона, исковете е следвало да се насочат срещу самото чуждестранно застрахователно дружество. Прието е, че тази нередовност на исковата молба не е констатирана от първата инстанция и не е даден срок за отстраняването й, поради което е постановен недопустим съдебен акт. Решаващият съд се е позовал на т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно невъзможността въззивният съд да отстрани посочената нередовност, с оглед на което делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново.
Настоящият състав приема за неоснователни поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение. Това самостоятелно основание за допускане на касационен контрол е обосновано с твърдение за противоречие на решението на процесуални разпоредби – чл.270, ал.3, чл.227 и чл.101 ГПК. Доводите в тази насока не биха могли да обосноват очевидна неправилност на решението по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като не е съобразено дължимото разграничение между очевидната неправилност на решението като основание за достъп до касация и неправилността на решението като общо касационно основание. По този въпрос вече е създадена практика на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 221/2018 г., ІІ т.о./цитирано и от ответника по жалбата/, както и определение по ч.т.д. № 487/2018 г., ІІ т.о., определение по гр.д. №.560/2018 г., ІV г.о. и др., която се споделя и от настоящия състав.
Първият правен въпрос, макар и принципно да е важен за изхода на делото, не предпоставя допускане на касационен контрол. Видно от мотивите към решението е, че съдът не е възприел доводите на ответника в насрещната въззивна жалба за неотстранимост на констатирана нередовност на исковата молба, предявена от Й. В. К. /заместен от неговите законни наследници в хода на първоинстанционното производство/ срещу ЗК „О. – клон България” К.. Позовавайки се и на задължителна за съдилищата практика, решаващият състав е извел извод за последиците от тази нередовност, отстранима единствено от първата инстанция. Невъзприемането на поддържани от страната правни доводи не би могло да се приравни на тяхното необсъждане, поради което следва да се счете за недоказано твърдяното допълнително основание за достъп до касация.
Правният въпрос, свързан с приемството в процеса / чл.227 ГПК/ не покрива изискванията на основния селективен критерий. Този въпрос не е преценяван от решаващия съдебен състав на Апелативен съд – Велико Т. и не е обусловил изхода на делото.
Процесуалноправният въпрос, формулиран в т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е изведен въз основа на невъзприети от въззивния съд доводи на застрахователя, че е налице неотстранима нередовност на исковата молба. Това предопределя относимост на въпроса към правилността на изведения от Апелативен съд – Велико Т. краен извод – за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, след обезсилване на приетото за недопустимо решение на Окръжен съд – Велико Търново, в зависимост от основанието за недопустимост. В производството по селекция на жалбите ВКС не би могъл да се произнася доколко формираният извод на въззивната инстанция е правилен, независимо от наличието на формално отклонение от постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 150/2017 г., ІІ т.о., надлежно публикувано /в съответствие с което се явява даденото от първата инстанция разрешение/. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните указания, дадени в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в които е акцентирано на липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид горното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 213 от 29.09.2017 г. по в.гр.д. № 188/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: