О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 24.01.2020 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на 20 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски т.д. № 591/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 11 025 от 19.12.2019 г. от страна на К. Т. Г. и Л. Т. Г., чрез процесуалния му представител адв. А. В. С. от АК – Пловдив за допълване на постановеното определение № 661 от 20.11.2019 г. по т.д. № 591/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени в касационната инстанция за всеки един от двамата, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА.
Насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС”“ АД не е изразила писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима и подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, молбата се явява основателна.
С посоченото определение по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 353 от 10.12.2018 г. по в.т.д. № 596 /18 на Апелативен съд-Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение на ПОС, по т.д. № 164/18 г. , в обжалваната от ищеца пред въззивния съд отхвърлителна част, е постановил ново, с което е осъдил касатора да заплати на К. Т. Г. и Л. К. Г. сумите от по още 50 000 лева към присъдената от първоинстанционния съд /по 150 000 лева/– обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Едгарднова Г. при ПТП на 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното плащане.
Решението е било обжалвано от страна на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС”“ АД в частта за присъдената сума над горница от по 100 000 лева за всеки от ищците.
Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените разноски по делото пред касационната инстанция. Въпреки съдържащото се в депозирания отговор на касационната жалба искане на ответниците по касация за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителите – ответници по касационната жалба, са депозирали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Налице са и договори за правна защита и съдействие пред всички съдебни инстанции от 18.01.2018г./ л.29 и л.31 от преписката по въззивното дело/. Видно от чл. 2.2 на всеки от приложените по делото договори за правна защита и съдействие между молителите в настоящото производство – ответници по касационната жалба, и адв. А. В. С. от АК – Пловдив, е, че страните са се договорили услугите по същите да бъдат предоставени безплатно от адвокатите на доверителите на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по алинея първа на този законов текст, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.
В настоящото дело определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се извърши в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, според което за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от минималното възнаграждение по чл. 7 от НМРАВ, но не по-малко от 500 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че при материален интерес от по 100 000 лева за всеки от ответниците по касация следва да се присъди адв. възнаграждение в общ размер на 2 х 2 647,50 лева или 5 295 лева.
По изложените съображения следва да се приеме, че законните основания за допълване на определението в частта за разноските съобразно направеното искане от ответниците по касация са налице, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 661 от 20.11.2019 г. по т.д. № 591/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС”“ АД, с ЕИК:[ЕИК] на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. А. В. С. от АК-Пловдив , личен № [ЕГН] сума в размер на 5 295 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.