О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр. София, 20.09.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12.09.2018- две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1855 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД срещу определение № 219/18.05.2018 г. по ч.т.д.№270/18 на АС-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №583/30.03.2018 г. по т.д. №301 по описа за 2017 г. на ОС-Ст.Загора, с което е върната въззивна жалба вх.№ 3427/12.03.2018 г. подадена от същия жалбоподател срещу постановеното от ОС-Ст.Загора решение по същото дело.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Ответникът по частната жалба не изпраща отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че на настоящия жалбоподател УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД в качеството му на въззивник, подал въззивна жалба е връчено на 19.03.2018 г. съобщение с указанията от администриращия съд за внасяне в едноседмичен на държавна такса в указания размер по въззивната жалба по сметка на ПАС, но от страна на жалбоподателя този недостатък не отстранен в законовия едноседмичен срок за това. Преценено е, че съобщението е връчено при спазване на разпоредбата на чл. 50 ал.3 ГПК- на служител или работник, в канцеларията и при посочване на името и длъжността. Това се вижда от съдържанието на приложения отрязък за съда, в който лицето фигурира като В. Г.-служител в деловодството на УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД и от страна на самия жалбоподател не е оспорено самото съществуване на лице на такава длъжност, нито самия факт на връчването. Факт е, също така, че съобщението за внасяне на д.т. от 15 лева по ЧЖ, подадена до ПАС и съобщенията по други съдебни дела са били връчвани на страната УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович” АД по същия начин и последната е изпълнявала указанията на съда в тях. От изложеното е направен извод за редовното връчване по реда на чл.50 ал.3 ГПК на 19.03.2018 г. на съобщение с указанията от администриращия съд за внасяне в едноседмичен на държавна такса в указания размер и липсата на изпълнение в срок на това действие, което има за последица връщане на ВЖ-чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
С оглед изложеното въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане като законосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3,т1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, от страна на жалбоподателите се формулират като правни въпроси от значение за изхода по конкретния процесуален спор два такива : за дефиниране на термина „канцелария” и кръга на лицата , на които следва да става връчването, според разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК.
Твърди се,че по тези въпроси е налице предпоставката за допускане до касация по чл.280 ал.1, т. 3 ГПК, т.е. същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. не споделя това твърдение по следните съображения:
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.50 ал.3 ГПК е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване и с оглед правна прецизност, следва само да се отчете, че е спазена напълно при прилагането й в настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.219/18.05.2018 г. по ч.т.д.№270/18 на АС-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.