О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ САЛВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3661 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК.
С молба вх. на ВКС № 9589 от 21.10.2013 год. молителите Б. Е. З. и П. Г. П., двамата от [населено място], на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК са поискали допълване на постановеното по настоящето дело определение № 252 от 14.10.2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му, относно следващите им се , като ответници по касационната жалба на ТД [фирма] деловодни разноски, възлизащи на сумата от по 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от тях.
Ответникът по молбата – [фирма], гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Х., в срока по чл.248, ал.2 ГПК е възразил по основателността и, като позовавайки се на отсъствие на проведено съдебно заседание по делото и предвидено в Наредбата на ВАС възнаграждение за изготвен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК поддържа, че разноските следва да останат за страните, така както са извършени. Алтернативно е въведено и възражение за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество- частично основателна.
С определение № 252 от 14.10.2013 год., по горепосоченото т.д.№ 3661/2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 280, ал.2 ГПК, е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] с вх. № 2429/31281 от 19.07. 2013 год. против въззивно решение на Окръжен съд [населено място] от 29.05. 2013 год., по в.гр.д.№ 100/2013 год. и е прекратил касационното производство.
Същевременно в депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба настоящияте молители, като ответници по касационната жалба, са поискал присъждане на направените за производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата от по 700 лв. – заплатено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение за осъществена от адв. Р. Б.- М., защита.
Следователно съобразени както изхода на дело в касационната инстанция, така и момента на искането за заплащане на направените от молителите разноски, удостоверени с приложени в срока по чл.287, ал.1 ГПК 2 бр. договора за правна защита и съдействие: № 0050719 от 13. 08.2013 год. и № 0050720 от 14.08.2013 год., сключени с адв. Р. Б. – М., дават основание да се приеме, че в случая предпоставките на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК са осъществени.
Произнасяйки се по допустимостта на подадената от [фирма] гр.София касационна жалба, настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността на претендираните от ответната по касационната жалба страна деловодни разноски, поради което и на осн. чл.248, ал.1 ГПК молбата следва да бъде уважена.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на [фирма], гр.София, аргументирано в същността си с отсъствие на проведено по делото съдебно заседание и липса на изрично предвидено в Наредба № 1/2004 год. възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба.
Съгласно процесуалното правило на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като законодателят не е обвързал в разглежданата хипотеза отговорността за същите с осъществено, или не в съдебно заседание процесуално представителство на страната. Същевременно, доколкото нито от разпоредбите на ГПК, регламентиращи правото на разноски, нито от законовото правило на чл.36 от Закона за адвокатурата следва, че при отсъствие на предвидено в Наредбата на Висшия адвокатски съвет възнаграждение по вид на съответната адвокатска услуга, на адвоката не се следва заплащане за извършената работа, то доводът на ответната по молбата страна, обоснован с отсъствие на конкретно определено по размер и вид възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба е правно несъстоятелен и не се споделя от настоящия съдебен състав.
Основателно е обаче, възражението на процесуалния представител на „ПРО Л.”АД гр.София, основано на чл.78, ал.5 ГПК, поради което и с оглед материалноправната разпоредба на чл.9 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС, приложима по аналогия, във вр. с чл.36,ал.1 ЗА заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение е необходимо да се редуцира до размера на сумата от по 687.75 лв., в който размер следва да се присъди на за всеки един от тях.
При намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, явяващо се прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретното осъществената от процесуалния представител на ответниците правна работа – изготвяне отговор на недопустима, съобразно чл.280, ал.2 ГПК, касационна жалба до размера на горепосочената сума настоящият съдебен състав съобразява и задължителните за съдилищата постановки в т.3 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение на второ търговско отделение на ВКС № 252 от 14.10.2013, по т.д.№ 3661/2013 год., както следва:
ОСЪЖДА [фирма], гр.София да заплати на Б. Е. З. и П. Г. П., двамата [населено място] сумата от по 687.75 лв./ шестстотин осемдесет и седем лева/ на всеки един от тях, деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие , сключени с адв. Р. Б. – М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: