О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София, 19.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 6 ноември, две хиляди и деветдесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №601/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „АРТ МЕДИА ПЛЮС“ЕООД ЕИК[ЕИК] и „БАЙРАК-77“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу решение №2135/09.08.2018 г. по в.гр.д. №431/2017 на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА , с която е отменено решение №5677/03.11.2016 по гр.д №74/2015 г. на ОС-Благоевград и са уважени исковете на НАП-гр.София с правно основание чл. 216 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК като са обявени за относително недействителни спрямо ищеца НАП-София договори за покупко-продажба на недвижими имоти, както следва: сключения между „Байрак“ЕООД и „Арт Медиа Плюс“ЕООД на 19.05.2010 г. с нотариален акт №122, т.ІІ, рег.№5810 по н.д. № 289/2010 г. и последващия договор за продажба на същия недвижим имот, сключен между „Арт Медиа Плюс“ЕООД и „БАЙРАК-77“ЕООД с №115 от 30.01.2012 г., т.І, рег.№ 901 по н.д. № 30/2012 г. и двата на нотариус с рег. № 241 на НК с р-н на действие РС-Благоевград.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че по правните въпроси от значение за спора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 , както и че е налице очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба НАП в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови решението в обжалваната част, съставът на въззивния съд приема, че производството по установяване на публичното задължение на „Байрак”ЕООД/понастоящем ТАРАКАС ЕООД-София към Държавата е започнало със заповед за възлагане на ревизия , връчена на упълномощено от управителя на ревизираното дружество на 28.04.2010 г. лице, за което не се установява оттегляне на пълномощното и известяването на НАП за това . Ревизията е завършила с ДРА от 17.09.2010 г., който в последствие е отменен с решение на Дирекция ОУИ София и преписката е върната за издаване на нова заповед за извършване на нова ревизия. В следствие на повторно проведеното ново производство е издаден ревизионен акт от 27.01.2012 г. за установяване на задължение на ревизираното дружество „Байрак”ЕООД към държавата в размер на 338 872,19 лева за дължимо ДДС и лихва за забава в размер 72 826,79 лева. Отчитайки гореизложеното, по доводите на Арт Медиа Плюс ЕООД, съдът е изложил съображения, че от значение за основателността на иска по чл.216 ал.1 ДОПК е датата, на която е връчена първоначалната заповед за възлагане на ревизионно производство 28.04.2010 г./чл.112 ал.1 ДОПК/, доколкото с решението за отмяна на първия издаден РА се възстановява висящността на производството по издаване на такъв, а не се слага начало на ново ревизионно производство. Ето защо, тази предпоставка на закона е налице по отношение на атакуваните за относително недействителни на посоченото основание договори.
С първия договор от 19.05.2010 г. „Байрак“ЕООД, представляван от В. Б. е продал на „Арт Медиа Плюс“ЕООД със собственик на капитала и управител, към тази дата, И. С. поземлен имот с площ от 1 362 кв.м., ведно с изградената в него промишлена сграда за сумата от общо 84 000 лева, при данъчна оценка от 374 043,09 лева. На 25.11.2011 г. като управител на дружеството-приобретател на собствеността по първата сделка е вписан В. Б., а неговата дъщеря Т. Б. е вписана като едноличен собственик на капитала на същото дружество. През месец 12.2010 г. е вписано в ТР дружество „Байрактар-77“ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител на същото Т. Б.. По втората атакувана на основание чл.216 ал.1 ДОПК сделка новоучреденото дружество придобива от „Арт Медиа Плюс“ЕООД-купувач по първата сделка гореописания недвижим имот за цена от 12000 лева/земята/ и срещу погасяване на 75 000 лева-парично задължение на продавача „Арт Медиа Плюс“ЕООД към купувача „Байрак 77“ЕООД, основано на сключен преди това договор за заем . Данъчната оценка на земята е 17 886 лева, а на сградата-313 412,30 лева. Според съда от представения договор за заем между двете дружества се установява уговорка, че при прехвърлянето на собствеността върху имота от заемополучателя на заемодателя заемът ще се счита за погасен предсрочно. Съдът обаче е счел за ненастъпило действието на този договор, с оглед неговия реален характер и липсата на доказателства за предаване на сумата по него на заемополучателя.
Относно стойността на процесния имот към датата на първата разпоредителна сделка/договора за покупко-продажба от 19.05.2010 г. /, с който дружеството-длъжник към НАП „Байрак“ЕООД е продало имота на „Арт Медиа плюс“ЕООД , съдът е приел, че същата възлиза на 266 000 лева, съгласно заключението на повторната допълнителна техническа експертиза.
С оглед изложеното е направен изводът, че е налице основание за уважаването на иска по чл.216 ал.1,т.2 ДОПК:договорът от 19.05.2010 г. е сключен след връчване на продавача-длъжник към НАП на ЗВР и по него даденото значително надхвърля полученото.
Прието е, че в същото време описаната сделка попада и в хипотезата на чл.216 ал.1,т.4 ДОПК, доколкото се установява намерение на длъжника-продавач да увреди кредитора- НАП, доколкото продажбата е осъществена непосредствено след връчване на ЗВР и на цена значително по-ниска от действителната /т.е. икономически интерес е изключен/ с единствена цел намаляване имуществото на кредитора. До този извод води и обстоятелството, че в последствие собственик на капитала на дружеството-приобретател става дъщерята на собственика на капитала и управляващ дружеството-продавач.
По отношение на втората сделка, с която „Арт Медиа Плюс“ЕООД продава на „БАЙРАК-77“ЕООД придобития по първия договор недвижим имот, са налице на база гореизложените обстоятелства, изводи за сключването й единствено с намерение да увреди кредитора НАП.Съдът е счел, че взаимовръзките между двете сделки, по отношение собствениците на капитала на двете дружества-страни по нея и на дружеството-длъжник към НАП и доказаното намерение на страните да увредят кредитора води до извода, че се касае за изпълнен фактически състав по чл.216 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК и по отношение на втората сделка.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до допуснати процесуални нарушения: съдът не е обсъдил довод за ненадлежно връчване на ЗВР на надлежно упълномощено лице, не е своевременно разпределена доказателствената тежест между страните, правната квалификация по втория иск е дадена едва в решението на въззивната инстанция, не са обсъдени поотделно свидетелските показания за оттегляне на пълномощното на упълномощеното лице, комуто е връчена ЗВР, необоснованост на изводите на съда относно намерение за увреждане на кредитора и на този за значително превишаване на даденото над полученото по сделките. Така релевираните оплаквания се свеждат до касационното основание за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но не представляват правни въпроси, които да се преценяват по критериите по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация.
Не е налице и очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК относно произнасянето на съда по иск по чл.216 ал.1 ДОПК по отношение на втората сделка, доколкото Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ: последните предполагат нов преглед и анализ на извършваните от съда съдопроизводствени действия.
По отношение на въпроса за това, дали след отмяна на издаден РА е налице ново висящо производство за издаване на РА или възстановяване висящността на приключилото с отменения акт, е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р по т.д. №710/2009 г. на Първо т.о. на ТК на ВКС в насока, възприета и в решението на въззивната инстанция, което изключва наличието на основание за касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Поставя се и въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл.216 ал.1 ДОПК относно лица, извършили разпоредителни сделки , без да са длъжници за публично задължение към държавата, във връзка със страните по втората сделка. Навежда се и оплакване за недопустимост на произнасянето по такъв иск относно втората сделка, с оглед липсата на сезиране на съда със специалния отменителен иск по чл.216 ал.1 ДОПК доколкото тази хипотеза не се обхваща от фактическите състави на нормите в цитирания законов текст.
Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване само по отношение на произнасянето на въззивния съд В ЧАСТТА по иска по чл.216 ал.1,т.2 и т.4 ГПК по отношение на договор за продажба, сключен между „Арт Медиа Плюс“ЕООД и „БАЙРАК-77“ЕООД с н.а. №115 от 30.01.2012 г., т.І, рег.№ 901 по н.д. № 30/2012 г. на нотариус с рег. № 241 на НК с р-н на действие РС-Благоевград във връзка с проверка допустимостта на решението в тази част.
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2135/09.08.2018 г. по в.гр.д. №431/2017 на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА , с която е отменено решение №5677/03.11.2016 по гр.д №74/2015 г. на ОС-Благоевград и е уважен иска на НАП-гр.София с правно основание чл. 216 ал.1, т.2 и т.4 ДОПК като е обявен за относително недействителен спрямо ищеца НАП-София договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между „Арт Медиа Плюс“ЕООД и „БАЙРАК-77“ЕООД с н.а. №115 от 30.01.2012 г., т.І, рег.№ 901 по н.д. № 30/2012 г. и на нотариус с рег. № 241 на НК с р-н на действие РС-Благоевград.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2135/09.08.2018 г. по в.гр.д. №431/2017 на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на касаторите „АРТ МЕДИА ПЛЮС“ЕООД ЕИК[ЕИК] и „БАЙРАК-77“ЕООД ЕИК[ЕИК] да внесат държавна такса в размер на 1680 лева-общо по сметка на ВКС и да представят вносен документ в деловодството на съда в едноседмичен срок.
След изпълнение на горните указания, делото да се докладва на председателя на Второ т.о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.