О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
Гр.София, 05.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 2186/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД М. – Т. И СИЕ, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 872/28.04.2016 год., постановено по гр.д. № 151/2016 год. по описа на Софийския апелативен съд, VІІ състав, с което е потвърдено решение № 3178/08.05.2015 год. по гр.д.№ 379/2014 год. на СГС, І ГО, 13-ти състав. С последното е отхвърлен предявеният от касатора против Областен управител на Област София иск с правно основание чл.189 ал.1 вр. чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата 50 205.55 лв. – платена продажна цена по развален по право договор от 25.08.2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, сключен на основание чл.44 ЗДС.
Оплакванията в жалбата са за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, свързани пасивната легитимация на ответника. Според касатора, по делото няма спор, че ответник е Държавата, но тя може да се представлява от Областния управител, т.к. исковата претенция е за връщане на парична сума и спорът е облигационно-правен, а не вещен. Петитумът е решението на САС да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя въпросът – материално и процесуално легитимиран ли е Областният управител да бъде страна в процеса, като представлява държавата по дела с предмет – облигационни отношения, разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва жалбата. Изразява становище, че доколкото предмет на делото са облигационни отношения, то отговорността за връщане на даденото по развален договор за покупко-продажба на недвижим имот е за страната по сделката, която в случая е Държавата. Нейното процесуално представителство се осъществява чрез Министъра на Р. – чл.31 ал.2 ГПК, а областният управител, бидейки представител по силата на чл.44 ЗДС, не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав установи, че касационната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, според което областният управител няма материална легитимация да отговаря по спора, т.к. не се явява страна /продавач на имота/ по договора, сключен по реда на чл.44 ал.2 ЗДС в съответната редакция, съставът на въззивния съд е споделил изводите в него, като е изложил следното:
Видно от текста на посочената по-горе правна норма към 25.08.2004 г., когато е извършена покупко-продажбата на процесния имот, продажбата на недвижими имоти – частна държавна собственост се извършва от областния управител по местонахождението на имота след провеждането на търг, при условия и ред, определени от Министерския съвет. Продажбата се извършва със заповед на областния управител и въз основа на заповедта се сключва договор с областния управител. Съгласно чл.26 ал.1 ГПК, страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото, а съгласно чл.27 ГПК, страната трябва да е процесуално дееспособна. Съгласно чл.3 от Устройствен правилник на областните администрации /ПМС № 121 от 05.07.2000 г., изм. 15.10.2001 г./, областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт и като такъв разполага с процесуална правоспособност.
В Закона за държавната собственост е въведена процедура за покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, която се провежда от областния управител по местонахождението на имота. Касае се до встъпване на държавата в частно-правни отношения, при които качеството на страна по тях има държавата, а не и представляващите я органи, в случая – областния управител. Собственик на продаваните имоти е държавата, по силата на чл.1 ЗДС. По дела, които се отнасят до недвижими имоти – частна държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл.32 ал.2 ГПК/. Областният управител може да бъде само представител на държавата по пълномощие, упълномощен от министъра на финансите или министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл.31 ГПК /чл.32 т.4 ГПК/.
С оглед изложеното въззивният съд е приел, че материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск е държавата, като носител на правата и задълженията по договора от 25.08.2004 г. в качеството й на продавач, а областният управител, бидейки само представител на същата по силата на чл.44 ЗДС, не може да отговаря по конкретния иск с правно основание чл.189 ал.1 ЗЗД и той следва да бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато, поради липса на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Формулираният от касатора правен въпрос не се явява обуславящ за изхода по настоящия правен спор, тъй като съдилищата не са приели, че искът е бил предявен против областния управител като представител на действителната страна по спора – държавата. Напротив, счели са, че областният управител не е ответник в качеството си на пълномощник по чл.32 т.4 вр. чл.31 ГПК. Независимо от горното, не се установява и наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на който страната се позовава – че въпросът, разрешен с въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съобразно с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да докаже /изложи аргументи/ защо е приложимо поддържаното от него допълнително основание за касационно обжалване, с оглед разясненията на т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., за да може касационният съд да формира преценката си по този въпрос. В случая, бланкетно посочената причина – уеднаквяване на практиката, не е относима към основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения, искането за достъп до касация се преценява като неоснователно, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 872 от 28.04.2016 г. по гр.д. № 151/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, VІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.