4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№128
София, 09.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 347/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. С. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 285 от 12.11.2015 г. по в.т.д. № 627/2015 г. на Апелативен съд – В. в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 2074 от 08.06.2015 г. по т.д. № 2034/2013 г. на Окръжен съд – Варна за изменение на решение № 341/30.04.2015 г. в частта за разноските, като М. С. е осъден да заплати на ответника по евентуалния иск/оставен без разглеждане поради уважаване на главния иск/ А. Дикранова К. сумата 1 780 лв. разноски.
Частният жалбоподател счита за неправилно становището на мнозинството съдии от въззивния съдебен състав, че не разглеждането на евентуалния иск се приравнява на прекратяване на исковото производство, но дори и при възприемане на тази теза се поддържа,че съдът следва да прецени дали ответникът е станал причина за завеждане на иска. Твърди, че при предявяване на евентуален иск срещу делинквента, същият винаги с поведението си е станал причина за завеждане на делото, тъй като е причинил ПТП, в резултат на което на пострадалото трето лице са причинени неимуществени и имуществени вреди. Наведени са доводи, че за разноските, извършени от застрахования в исковия процес следва да отговаря застрахователя, като нормата на чл.223, ал.4 КЗ е специална по отношение на чл.78 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици.
В инкорпорираното в частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли да се присъждат съдебни разноски на делинквента, причинител на ПТП, като същите се вменяват в тежест на пострадалия, който е предявил спрямо него в условията на евентуалност иск за обезщетение на причинените му вреди в резултат на ПТП, когато евентуалният иск не е разгледан с оглед уважаване на главния иск спрямо застрахователя и 2. Не следва ли да се приеме, че във всеки случай делинквента с поведението си – причиняване на ПТП става причина за водене на исково производство спрямо него, поради което дори и при неразглеждане на евентуалния иск спрямо него не следва да му се присъждат съдебни разноски по аргумент за противното от чл.78, ал.2 ГПК. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен това се поддържа, че разрешеният правен въпрос относно присъждането на разноски на евентуалния ответник –делинквент, е в противоречие с практиката на ВКС – решение № 212 от 16.01.2015 г. по т.д. № 4043/2013 г., І т.о. Поставен е и допълнителен правен въпрос – При неразгледан иск срещу делинквента, причинил ПТП, срещу когото е предявен в условията на евентуалност иск, поради уважен главен иск срещу застрахователя, отговоря ли последния и за разноските, извършени от делинквента в съдебното производство с оглед нормата на чл.223, ал.4 КЗ и дерогира ли нормата на чл.223, ал.4 КЗ общата разпоредба на чл.78 ГПК когато исковете срещу застрахователя и застрахования са предявени в условията на евентуалност в едно производство и е уважен главния иск, а евентуалният е останал неразгледан.
Ответницата по частната касационна жалба – А. Дикранова К. с ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като се позовава на задължителна практика на ВКС, която е съобразена от решаващия съдебен състав.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение /подписано с особено мнение от председателя на състава – докладчик по делото/, формираното мнозинство от съдебния състав на Апелативен съд – В. е приело за неоснователна подадената частна жалба срещу постановеното от първата инстанция определение по реда на чл.248 ГПК, с което е ангажирана отговорността на ищеца за направените от ответника по евентуалния иск разноски в първоинстанционното производство. Изложени са съображения, че воденето на иск срещу евентуален ответник е на риск на ищеца, тъй като при уважаването на иска срещу главния ответник, евентуалният иск се оставя без разглеждане, което се приравнява на прекратяване на производството срещу него. Затова е приложено правилото на чл.78, ал.4 ГПК според което ответникът има право на разноски, които следва да се понесат от ищеца, в какъвто смисъл е задължителната практика на ВКС.
С оглед решаващите правни изводи на въззивната инстанция, само част от поставените правни въпроси следва да се счетат за обуславящи за изхода на делото, а именно въпросите, свързани с приложимостта на чл.78, ал.4 ГПК. По останалите въпроси не са формирани правни изводи в определението, поради което те не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Правните изводи на решаващият въззивен състав са в съответствие със задължителната практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 60/2009 г. и определение по ч.т.д. № 752/2009 г., І т.о., която се споделя и от настоящия съдебен състав. В посочените определения е прието, че не разглеждането на евентуалния иск, поради уважаването на главния иск, заличава с обратна сила последиците от предявяването му, а прекратяването на исковото производство има същото правно значение – отпадане с обратна сила на последиците, с които законът свързва с подаването на исковата молба. Затова и прилагайки по аналогия разпоредбата на чл.64, ал.3 от отменения ГПК, сега чл.78, ал.4 ГПК, е изведен извод, че право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск в случай на уважаване на главния и оставянето без разглеждане на евентуалния иск, тъй като процесуалните права на ответника по този иск следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Това принципно разрешение е приложимо и по настоящото дело независимо от обстоятелството, че ищец по предявените искове е увреденото трето лице, както и, че претендираните от него вреди са настъпили в резултат на причинено от ответника по евентуалния иск ПТП. При наличие на съдебна практика, попадаща в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и липса на основание за изоставянето й като неправилна или поради изменения в законодателството, поддържаната допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е налице.
Що се отнася до твърденията на частния жалбоподател за приложимост на чл.223, ал.4 КЗ/ сега отм. с влезлия в сила от 01.01.2016 г. нов КЗ, съдържащ аналогична разпоредба – чл.429, ал.5/ и съответно за приложимост на постановената задължителна практика на ВКС – решение по т.д. № 4043/2013 г., І т.о., независимо от недоказаността на основния селективен критерий по формулираните във връзка с тези доводи правни въпроси, следва да се отрази, че тази практика е неотносима към настоящия казус. Посочената разпоредба на КЗ, включваща в обема на отговорността на застрахователя спрямо застрахования и разноските по дела до размера на застрахователната сума, е приложима само когато разноските са направени по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, по които застрахователят е бил привлечен в процеса и ако застрахованият е удовлетворил увреденото лице.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 12.11.2015 г. по в.т.д. № 627/2015 г. на Апелативен съд – В. в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 2074 от 08.06.2015 г. по т.д. № 2034/2013 г. на Окръжен съд – Варна за изменение на решение № 341/30.04.2015 г. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: