4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
София29.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 659/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] поле, [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, Адвокатско дружество „Кирякови & Ко”, срещу определение № 25 от 29.01.2016 г. по т.д. № 4680/2013 г. на ВКС, І т.о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 107/27.07.2015 г. по т.д. № 4680/2013 г. относно разноските чрез присъждане разноски за първоинстанционното производство в размер на 3995 лв. и за въззивното производство в размер на 2602 лева.
Частният жалбоподател счита определението за незаконосъобразно, тъй като подадената молба по чл.248 ГПК по същество съставлява искане за допълване на решението на ВКС поради липса на произнасяне по въпроса за разноските, направени пред първата и въззивна инстанция, а не искане за изменение на решението в частта за разноските, както неправилно е счел съдебния състав на І т.о. на ВКС. С оглед на това се поддържа, че липсата на представен в касационното производство списък по чл.80 ГПК е без правно значение.
Ответникът по частната жалба [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], счита атакуваното определение за правилно и по съображения в подаден по реда на чл.276, ал.2 ГПК писмен отговор, моли да бъде потвърдено, като се присъдят разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на ВКС, в срока по чл.275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решение съдебният състав на ВКС, І т.о. е приел, че по същество се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, без да е представен списък на разноските пред инстанцията, постановила решението. За да квалифицира по този начин молбата по чл.248, ал.1 ГПК, е съобразено твърдението на дружеството-молител /сега частен жалбоподател/, че ВКС се е произнесъл само за част от искането за присъждане на разноски – само за тези, направени в касационното производство, но не и за разноските, направени в предходните инстанции. В атакуваното определение са изложени подробни правни съображения относно предпоставката за допустимост на молбата за изменение по реда на чл.248, ГПК на акта по чл.81 ГПК, както и по отношение същността на списъка за разноски във връзка с искане за произнасяне по отговорността за разноски, с което е сезиран съдът пред съответната инстанция.
Определението е правилно.
С постановеното по т.д. № 4680/2013 г. по описа на ВКС, І т.о. решение по реда на чл.290 ГПК касационният съдебен състав, в зависимост от изхода на делото – отхвърляне на предявените от [фирма] искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.99, ал.1` ЗЗД и вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, е присъдил в полза на [фирма] сумата 600.24 лв. – направени разноски за касационното производство. В подадената от касатора /сега частен жалбоподател/ молба по чл.248, ал.1 ГПК, по повод на която е постановено атакуваното определение, е поддържано, че с решението не са присъдени разноските пред първата и въззивна инстанции, а искане в този смисъл е заявено своевременно още с касационната жалба. Молбата е квалифицирана от молителя като такава за допълване на решението в частта за разноските. Няма спор, че касаторът не е представил списък по чл.80 ГПК в производството по т.д. № 4680/2013 г. по описа на ВКС, в подкрепа на искането за присъждане на разноски.
При постановяване на атакуваното определение съдебният състав на ВКС, І т.о. е дал правилна правна квалификация на подадената от [фирма] молба по чл.248, ал.1 ГПК ката такава за изменение на решението в частта за разноските. Съобразено е, че в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение е налице произнасяне и по отговорността за разноските, в зависимост от изхода на спора. След като тричленният съдебен състав е присъдил разноски в полза на касатора /сега частен жалбоподател/, то въпросът дали правилно е определен техния размер, при съобразяване на всички направени разноски при инстанционното разглеждане на спора, би могъл да е относим само към искане за изменение на касационното решение в частта за разноските. Това е така, тъй като пред касационната инстанция претенцията за разноски е обусловена от окончателното разрешаване на повдигнатия спор, а в случая касационният съдебен състав се е произнесъл с окончателен съдебен акт. За не се преклудира искането за разноски в зависимост от окончателното разрешаване на спора, то в съответствие с това искане следва да е представен списък по чл.80 ГПК. При липса на такъв списък, молбата за изменение на решението в частта за разноските правилно е преценена като процесуално недопустима. В тази насока съдебният състав, постановил определението е съобразил и т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател относно квалификацията на молбата по чл.248 ГПК като искане за допълване на касационното решение в частта за разноските, тъй като в случая не е налице непълнота при формиране волята на съда по отговорността за разноски.
Извън рамките на настоящото частно производство е въпросът доколко е налице валидно искане на касатора, обективирано в самата касационна жалба, за присъждане на всички разноски по делото – за цялото инстанционно разглеждане на спора. От значение в тази насока е формулировката на искането по чл.78 ГПК в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Очевидно е, че с оглед недопустимостта на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, касационният съдебен състав на І т.о. на ВКС не се е произнесъл изрично по този въпрос.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25 от 29.01.2016 г. по т.д. № 4680/2013 год. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: