О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
Гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 30.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 418/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадени касационни жалби от ПЕТРОЛ АД, чрез процесуален пълномощник, и от третото лице – помагач ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД /в несъстоятелност/, чрез синдика Л. И. /с юридическо образование/, против решение № 154 от 10.07.2018 г., постановено по в. т. д. № 255/2017 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С въззивното решение, след отмяна на решението по т. д. № 22/2016 г. на Ловешкия окръжен съд, на основание чл.422 ГПК е признато за установено съществуването на вземания в полза на СИМОВ И СИЕ ООД срещу ПЕТРОЛ АД, както следва: 1/ в размер на 162 841.55 лв. – главница, представляваща неплатена част от цената, дължима на 24.09.2015 г. /трето – последно плащане/ по силата на чл.1 от анекс № 2/30.04.2015 г. към договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 г. и 2/ в размер на 71 000 лв. – главница, представляваща неплатена част от цената, дължима на 24.07.2015 г. /второ плащане/ по силата на чл.1 от анекс № 2/30.04.2015 г. към същия договор за прехвърляне на вземане, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.12.2015 г. до окончателното им изплащане, които ПЕТРОЛ АД [населено място] дължи като поръчител, солидарно с ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД [населено място], по силата на договор за поръчителство от 30.04.2015 г. и за които вземания са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение съответно по ч.гр.д.№ 2534/2015 г. и по ч.гр.д.№ 2535/2015 г., двете на РС – Ловеч.
В касационните жалби на ПЕТРОЛ АД и ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД /н/ се излага, че решението е недопустимо. Въззивният съд е следвало да спре производството по делото на основание чл.637 ал.1 ТЗ, доколкото преди постановяване на решението е било открито производство по несъстоятелност на подпомагащата страна ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД; освен това същата не е била надлежно представлявана в производството /синдикът не е бил конституиран в процеса като неин законен представител/; и на последно място СИМОВ И СИЕ ООД не е предявило вземането си за 162 841.55 лв. в сроковете си по чл.685 и чл.688 ТЗ, поради което същото се е погасило. Поръчителството може да съществува само за действително задължение на главния длъжник и до размера, за който длъжникът отговаря – чл.138 и чл.139 ЗЗД. В евентуалност се развиват подробни доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – ТЗ, ЗЗД, ЗБН, включително при приложение на нормата на чл.147 ал.1 вр. ал.2 ЗЗД; както и при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касаторите в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1/ Следва ли производството по дело с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.99 ЗЗД да бъде спряно на основание чл.637 ал.1 ТЗ, когато спрямо подпомагащата страна е открито производство по несъстоятелност; 2/ Следва ли дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност, да бъде представлявано в производството по търговско дело от назначения постоянен синдик, респ. от упълномощено от него лице; 3/ Погасява ли се вземането на кредитор срещу несъстоятелно дружество, ако то не бъде предявено в срока по чл.685 ал.1 ТЗ и срока по чл.688 ал.1 ТЗ; 4.1/ Погасява ли се отговорността на поръчителя, когато се е погасило вземането на кредитора спрямо главния длъжник, поради непредявяването му от кредитор в производство по несъстоятелност в срока по чл.685 ал.1 ТЗ и срока по чл.688 ал.1 ТЗ; 4.2/ Погасява ли се отговорността на поръчителя на основание чл.146 ал.3 ЗЗД, когато поръчителят е лишен от възможността да встъпи в правата срещу главния длъжник, привлечен като подпомагаща страна по делото, и не може да предяви обратен иск срещу него, поради непредявяването на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на главния длъжник /подпомагащата страна по делото/ в преклузивните срокове по чл.685 ал.1 ТЗ и срока по чл.688 ал.1 ТЗ; 5/ Знание или съгласие е необходимо от страна на поръчителя, за да бъде обвързан той от договореното между кредитора и главния длъжник изменение на падежа на главния дълг, за който е поръчителствано; 6/ Налице ли е оспорване на заявеното от кредитор на банка прихващане на неговото вземане с вземането на банката по договор за банков кредит, когато синдиците на банката са предявили искове по чл.59 ал.5, чл.59 ал.3, чл.59 ал.2 и чл.3 ал.3 вр. ал.2 ЗБН спрямо този кредитор и приобретателите на имуществото, служило като обезпечение на банковия кредит.
По първия въпрос се твърди противоречие с практика на ВКС – решения по чл.290 по т.д.№ 199/2010 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 1022/2017 г., също на ІІ т.о., според които при открито производство по несъстоятелност на една от страните, производството по делото се спира незабавно, евентуално разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По втория въпрос се релевира също допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед решение на ВКС по гр.д.№ 735/2011 г. на ІV г.о. По третия въпрос се сочи, че решението противоречи на решение по т.д.№ 5/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., според което вземанията, които не са предявени най-късно в срока по чл.688 ал.1 ТЗ, се погасяват. По въпрос 4.1. се твърди противоречие на въззивното решение с трайната практика на ВКС, намерила израз в решението по т.д. 907/2016 г. на ІІ т.о., че погасяването на главния дълг води до погасяване на поръчителството, евентуално се релевира селективното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Последното се поддържа и по въпрос 4.2., по петия въпрос относно приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД, както и по последния въпрос – за ефекта от предявяването на исковете по чл.3, чл.59 и чл.60а ЗБН.
В изложенията се съдържат и доводи за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК поради вероятна недопустимост, евентуално – очевидна неправилност на обжалвания акт, основана на груби нарушения на материални, вкл. императивни, правни норми.
С писмен отговор ответникът по касация СИМОВ И СИЕ ООД, чрез процесуален пълномощник, развива подробни аргументи за неоснователност на изложените основания за допускане на исканото обжалване, както и за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:
Подадените касационни жалби са допустими – те изхождат от легитимирани страни, депозирани са в срока по чл.283 ГПК и са насочени против обжалваем съдебен акт на въззивната инстанция.
За да достигне до извод за основателност на предявените искове, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна следното: На 17.10.2014 г. между СИМОВ И СИЕ ООД и ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД е сключен договор за прехвърляне на вземане – първият прехвърля на втория част от вземанията си от КТБ АД по открита банкова сметка по Договор 38317 за стандартен срочен депозит с клауза за капитализиране на лихвата, сключен на 28.10.2103 г., в размер на 636 678.32 лв., като прехвърлената част представлява само негарантирани суми по смисъла на ЗГВБ и цедентът изрично си запазва сумата от 196 000 лв. от общо 827 301.86 лв. Цесионерът купува описаните в договора вземания и прилежащите към тях права за цена в размер на 413 841.55 лв., платима в срок до 30 дни от деня, в който са били извършени съответните банкови и счетоводни операции от страна на КТБ АД относно придобиването на правата по договора за цесия и последващото извършено с тях прихващане. Посочено е, че ако се окаже, че вземането не съществува или че от страна на Банката в двумесечен срок не бъдат извършени указаните по-горе операции, с които да признае правата на цесионера, всяка от страните може да развали договора без предизвестие. По-нататък допълнително е уговорено, че при разваляне цесионерът може да иска обратно цената, която е платил. Уредена е и възможност за разваляне на договора от страна на цедента при забава в плащането на цената, след отправено предизвестие с 5-дневен срок за изпълнение и забава, продължила повече от 3 дни. Също така, ако до 30.12.2014 г. не бъде извършено прихващане, съответно отразено от Банката, договорът се прекратява в обратно действие и страните дължат незабавно връщане на получените по него престации. Цесионерът е длъжен да уведоми цедента за извършеното прихващане, съответно отразено от Банката, в 5 дневен срок от узнаването му. Уредени са отношенията на страните по повод оспорването на вземането от длъжника или трето лице. Посочено е, че ако договорът за цесия по исков ред бъде признат за прекратен, нищожен, унищожаем или обявен за относително недействителен, вкл. в производство по несъстоятелност, и цедентът бъде осъден да възстанови полученото по договора, то цесионерът му дължи неустойка в същия размер, като цедентът има право да извърши прихващане.
Въз основа на договора, СИМОВ И СИЕ ООД на основание чл.99 ал.3 ЗЗД уведомява КТБ АД за извършеното прехвърляне на вземане. Цесионерът като кредитополучател има задължения към КТБ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., обезпечен с особен залог на търговското предприятие на ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД. С банково удостоверение изх.№ 26 от 06.01.2015 г. КТБ АД е удостоверила, че към 29.12.2014 г. цесионерът няма задължения по синдикирания банков кредит, както и по договор за банков кредит от 11.07.2013 г.
С анекс от 16.12.2014 г. е изменен срокът по чл.11 от договора за цесия от 30.12.2014 г. на 31.01.2015 г.
С анекс № 2 от 30.04.2015 г. страните установяват надлежно извършеното прихващане с придобитото от цесионера вземане и неговите задължения към КТБ АД, както и уговарят разсрочено плащане на цената, както следва – сумата от 70 000 лв. се заплаща на 30.04.3015 г., сумата от 181 000 лв. се заплаща на 24.07.2015 г. и остатъкът от 162 841.55 лв. се заплаща на 24.09.2015 г. С този анекс цесионерът се е задължил да осигури поръчителството на ПЕТРОЛ АД за изпълнение на задълженията му по договора, съответно изменен. Подписите върху анекса са нотариално заверени с рег.№ 8616/30.04.2015 г. при нотариус М. Г..
На същата дата – 30.04.3015 г. между цедента – кредитор и ПЕТРОЛ АД – поръчител е сключен договор за поръчителство, съгласно който последният се задължава на основание чл.138-чл.148 ЗЗД да поръчителства за изпълнението на всички задължения, които ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД е поел, ще поеме, са възникнали или възникнат и които произтичат или са свързани с договора за цесия, съответно изменен. Съгласно чл.2 от договора за поръчителство, кредиторът се задължава първо да поиска изпълнение от длъжника, а седмица по-късно – от поръчителя. Този договор е с нотариална заверка на подписите с рег.№ 8618/30.04.2015 г. при нотариус М. Г..
Между страните липсва спор, че първата вноска от цената в размер на 70 000 лв. е своевременно заплатена, заплатена е и част от втората вноска в размер на 110 000 лв., дължима на 24.07.2015 г.
На 05.11.2015 г. СИМОВ И СИЕ ООД кани ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД да му заплати дължимите суми по договора за цесия и анекс № 2 – 71 000 лв. /остатък от втора вноска/, както и цялата трета вноска, дължима към 24.09.2015 г. Поканата е получена на 06.11.2015 г. Отправена е и нотариална покана от 04.11.2015 г. с посочен в нея 5-дневен срок за плащане, връчена на 19.11.2015 г. по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
На 20.11.2015 г. цедентът отправя покана за плащане към поръчителя, която е получена на 20.11.2015 г., както и нотариална покана с идентично на тази до цесионера съдържание, също на 04.11.2015 г., връчена на ПЕТРОЛ АД на 18.12.2015 г. по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
На 29.12 2015 г. СИМОВ И СИЕ ООД подава заявления за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.3 ГПК срещу солидарните длъжници – ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД и ПЕТРОЛ АД за сумата 162 841.55 лв. и само срещу ПЕТРОЛ АД за сумата 71 000 лв. Същите са уважени, против тях постъпват възражения от ПЕТРОЛ АД, а кредиторът в срок завежда исковете по чл.422 ГПК, съединени за общо разглеждане по настоящото дело. Срещу главния длъжник по-рано е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 71 000 лв., като производството по чл.422 ГПК по него е предмет на друго дело.
От правна страна въззивният съд не е споделил мотивите на първата инстанция, че поръчителят ПЕТРОЛ АД не е подписал анекса и в договора за поръчителство не е посочено, че поема задълженията на ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД съгласно условията на анекса, поради което не е обвързан от новия срок за заплащане на цената. Не са споделени и изводите, че към датата на подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение е бил изтекъл преклузивният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, т.к. съгласно договора за цесия от 17.10.2014 г. падежът на задължението за плащане на цената е 30 дни след извършване на прихващането.
Съдът, въз основа съдържанието на договора за поръчителство и предвид фактите, че анексът предхожда сключването му, е приел, че поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнение на задълженията на ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД, които са поети по договора за цесия със съответните изменения в него. Освен това е съобразил, че договорът за поръчителство е подписан именно в изпълнение на задължение на длъжника, поето с анекс № 2, след като срокът за заплащане на цената е бил удължен. Следователно поръчителството е учредено по отношение изменения с анексите договор за цесия, включително относно срока на изпълнение на задължението за плащане на цената. При преценка на падежите по анекс № 2, заявленията за издаване на заповеди за изпълнение относно исковите суми се явяват подадени в 6 месечния срок по чл.147 ал.1 ГПК и поръчителството не е прекратено.
Съдът на следващо място е преценил, че са настъпили и уговорените с договора за цесия условия за плащане на цената, свързани с извършените банкови операции от страна на КТБ АД по признаването на правата на цесионера и извършеното от него прихващане. Съдът е счел за неоснователно възражението, че условията за плащане на цената включват освен посочените по-горе и това, прихващането да не бъде оспорено от банката, тъй като подобно заключение не следва от клаузите но договора. Освен това самото оспорване от страна на КТБ АД /н/ не означава, че прихващането е отпаднало.
Съдът е посочил, че прихващането е било осчетоводено при КТБ АД на 06.11.2014 г., съгласно заключение по назначената ССЕ, и задълженията на цесионера по договорите за кредит са били изцяло погасени. Това са признали и страните по договора за цесия при подписване на анекс № 2.
Действително, в хода на въззивното производство е констатирано предявяването на искове с правно основание чл.59 ал.5, чл. 59 ал.3, чл.59 ал.2 и чл.3 ал.3 вр. ал.2 ЗБН по отношение на прихващането, извършено от ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД. Съдът е намерил това обстоятелство за ирелевантно, по съображения, че след подписване на анекс № 2, задължението за плащането на цената вече е обусловено от срок, а не от условие.
Въззивният съд е обсъдил подробно и възражението, че действителната воля на страните по договора за цесия е била да настъпи погасителният ефект на прихващането като съществено условие на договора, като въз основа на всяка релевантна клауза /чл.4, чл.11, чл.16/, обсъдена съобразно чл.20 ЗЗД, е счел същото за неоснователно. Посочил е и липсата на изрична уговорка, според която действието на цесията отпада с обратна сила в случай на отпадане на прихващането, направено от цесионера, или пък обявяването на това прихващане за недействително. На това основание е счел, че заведеното от банката исково производство, целящо отпадането на погасителния ефект на прихващането, е без значение за настоящия правен спор /респективно заведеното т.д.№ 1540/2017 г. по описа на СГС не е преюдициално спрямо настоящото по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК/.
За неоснователно е намерено и възражението на ответника, че ищецът не е спазил реда за търсене на вземането си. Съдът е приел, че първо към плащане е бил приканен главният длъжник, а след това – поръчителят, съгласно уговореното между страните по договора за поръчителство.
С оглед така приетото от въззивния съд, по основанията по чл.280 ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
Първата група въпроси, формулирани от касаторите, са свързани с откритото с решение № 24/08.05.2018 г. по т.д.н. № 18/2018 г. по описа на Видинския окръжен съд производство по несъстоятелност на главния длъжник ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД, в хипотезата на чл.630 ал.1 ТЗ. Същото е постановено след даване ход на устните състезания пред въззивния съд.
Първият въпрос, свързан с приложението на чл.637 ал.1 ТЗ, е без значение за изхода на спора, т.к. настоящото исково производство не се води срещу ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД. Нормата на чл.637 ал.1 ТЗ изрично изисква при съдебните и арбитражни производства, заварени от решението за откриване на производство по несъстоятелност и подлежащи на спиране, длъжникът да има процесуалното качество на ответник.
Вторият въпрос /относно представителството в процеса на лицето, по отношение на което е открито производството по несъстоятелност/ също няма значение за постановения от въззивния съд краен резултат, т.к. към момента на откриване на производството по несъстоятелност, съдебното дирене пред въззивната инстанция е приключило.
Третият въпрос относно това, дали вземането срещу несъстоятелно дружество се погасява при непредявяването му в срока по чл.685 ал.1, респ. чл.688 ал.1 ТЗ, по посочените по-горе съображения не е бил включен в предмета на спора и съответно не е изследван от страна на въззивния съд.
По отношение на въпрос 4.1. – дали се погасява отговорността на поръчителя, ако вземането срещу главния длъжник е погасено поради непредявяването му в производството по несъстоятелност, важи казаното във връзка с третия въпрос.
Следващият въпрос е също относно погасяване отговорността на поръчителя, но с оглед нормата на чл.146 ал.3 ЗЗД /поради непредявяване от страна на кредитора на вземанията срещу главния длъжник в производството по несъстоятелност, поръчителят не може да се суброгира в правата на кредитора/. Както се посочи по-горе, въпросът касае факти и доводи, които са извън предмета на разгледания от въззивния съд спор, настъпили след приключване на устните състезания и съставляващи изцяло нови обстоятелства, непреклудирани с постановяване на въззивното решение. Поради това той не е обусловил решаващата правна воля на съда и няма значение за изхода по конкретното дело.
Следователно по първата група въпроси не се доказва общият селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно характеристиките му, изяснени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите въпроси, по които се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не са свързани с откритото производство по несъстоятелност на третото лице – помагач. По тях съдебният състав приема следното:
Петият въпрос касае приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД, по което се твърди, че няма създадена практика на ВКС.
Нормата на чл.147 ал.2 ЗЗД ясно посочва, че продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. На това основание следва да се приеме, че липсват предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за тълкуване на посочената разпоредба, с цел точното й прилагане, както и за развитието на правото. В този смисъл е и практиката на ВКС /решение № 225/03.08.2016 г. по т.д.№ 3696/2014 г. на I т.о., в което, след изтъкване липсата на нужда от тълкуване на правната норма, е посочено, че всяко предоговаряне на срока, рефлектиращо в продължаване на първоначалния такъв, е непротивопостановимо на поръчителя, освен при изричното му съгласие, както и че на основание чл.147 ал.2 ЗЗД отговорността на поръчителя не може да бъде функция от споразумения на длъжника и кредитора, сключени след възникване на поръчителството/.
Освен липсата на така мотивираното от касаторите допълнително селективно основание следва да се отбележи, че в настоящия случай изводите на въззивния съд не се намират в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика. Съдът не просто е приел, че поръчителят е знаел за удължения срок за плащане на цената по договора за цесия, а и че той се е съгласил да поръчителства именно с оглед новия срок, предвид това, че договорът за поръчителство е сключен пред същия нотариус след сключването на анекс № 2 и в изпълнение на изрична негова клауза, както и предвид съдържанието на договора за поръчителство, според който договорът за цесия, за задължението по който ПЕТРОЛ АД поръчителства, вече е съответно изменен с посочения анекс.
Шестият въпрос няма значение за решаването на делото и респ. не удовлетворява общото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Както е посочено от въззивния съд, оспорването на извършеното от цесионера прихващане с придобитото по договора за цесия вземане по исков ред от синдика на КТБ АД /в несъстоятелност/ не е заложено като условие в договора за цесия, от което да произтичат правни последици за страните. В чл.16 от договора за цесия се разглеждат и се уреждат отношения в хипотеза на оспорване на цедираното вземане, а не на евентуалното бъдещо прихващане, което може да се извърши с него срещу КТБ АД, а според исковата молба с правно основание чл.59 ал.5, чл.59, ал.3, чл.59 ал.2 и чл.3 ал.3 вр. ал.2 ЗБН, се атакуват като недействителни / нищожни само прихващанията, направени от ЕЛИТ ПЕТРОЛ АД, вкл. с вземането, придобито по договора за цесия.
Отсъстват и предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК за достъп до касация. Обжалваното решение не е вероятно недопустимо, включително на поддържаните от касаторите основания /поради неприлагане от съда на правилото на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, ненадлежно представляване на третото лице – помагач и нарушение на материалния закон – последното само по себе си е основание за неправилност по чл.281 т.3 ГПК/. Решението не е очевидно неправилно – не се установява законът да е приложен превратно, в неговия обратен смисъл, или да е приложена несъществуваща /изменена или отменена/ правна норма, нито се констатира при постановяването му да са допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика.
При така изложеното липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 154 от 10.07.2018 г. по в.т.д.№ 255/2017 г. по описа на АС – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: