О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 26.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1787/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8427 от 08.05.2018 г., подадена от ПП”Зелените”, представлявана от З. Д. Г., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 737 от 28.03.2018 г. по гр.д. № 896/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2271 от 30.11.2017 г. по гр.д. № 894/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав. С първоинстанционното решение ПП”Зелените”, регистрирана по ф.д. № 622/2008 г. по описа на СГС, ФО, е осъдена, на основание чл.7, ал.5 ЗЮЛНЦ, във вр. с чл.14, ал.2 ЗПП, да преустанови носенето и служенето с наименованието Политическа партия „Зелените” по иска на Политическа партия „Партия на зелените”, регистрирана по ф.д. № 114/2001 г. по описа на СГС, ФО.
В жалбата се поддържат касационни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на въззивното решение, изразяващи се в изолирана преценка на чл.14, ал.2 ЗПП, без отчитане на конституционно гарантираната свобода на сдружаване и на чл.11 от ЕКПЧ. Изразява се несъгласие със становището на съда за неприложимост на втората хипотеза на чл.14, ал.2 ЗПП, което, според касатора, е изведено посредством тълкуване, а не посредством констатация за идентичност на наименованията на двете партии. Сочи се, че въззивният съд неправилно не е допуснал събирането на доказателства за установяване на реалната значимост и разпознаваемост на ПП”Зелените” в обществото, а от друга страна, не е обсъдил доводите на въззивника.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Наличието на установено чрез тълкуване сходство в наименованието на политическата партия основание ли е за постановяване носенето и служенето с името на регистрирана от дълго време /10 години/ политическа партия и 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по наведен от страната във въззивното производство довод. По първия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, подробно мотивирана, а по въпрос № 2 – т.1, с позоваване на решение по т.д. № 4309/2013 г. на ВКС, І т.о.
В изложението се поддържа и допълнителен довод, основан на специалната законова норма – чл.18, ал.1 ЗПП. Според касатора последната е приложима и в настоящия случай, тъй като въпросът, свързан с приложението на чл.14, ал.2 ЗПП, се доближава до дерегистрация на политическа партия.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по касация – ПП”Партия на зелените”, представлявана от В. Д. Н., в който е заявено становище за липса на предпоставки за допускане на обжалването, а по същество – за правилност на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди изводът на СГС за основателност на предявения иск по чл.7, ал.5 ЗЮЛНЦ, въззивният съдебен състав е приел, че е налице пълно съвпадение на наименованията на двете партии по см. на чл.14, ал.2 ЗПП. В двете наименования се съдържа прилагателното име „зелените”, изписано по идентичен начин. Липсата на добавки и други означения в наименованието на ответната партия, както и наличието на друг елемент в наименованието на ищцовата партия, не дават основание да се приеме, че в някое от двете думата „зелените” има различно значение от обичайното такова, съгл. Български тълковен речник и преносното съдържание, съобразно утвърдената политическа терминология, като обявяващ за свой приоритет екологията, справедливостта, демокрацията и мира. Прието е, че при регистрацията на ответната партия регистърният съд е допуснал вписване на наименование в нарушение на чл.14, ал.2 ЗПП. Установената идентичност създава предпоставки за въвеждане в заблуждение на третите лица, тъй като в никое от наименованията не се съдържа друга дума, буква, знак или цифра, способстваща за пълна и сигурна индивидуализация, а обстоятелството, че в наименованието на ищеца се съдържа и думата „партия”, не обосновава извод за липса на повторение по см. на чл.14, ал.2 ЗПП, тъй като думата партия служи за обозначаване на правноорганизационната форма на ЮЛ.
Доводите на въззивника за недопустимо разширително тълкуване на чл.14, ал.2 ЗПП, забраняващ при регистрация на политическа партия прибавянето, но не и премахването на елементи от наименованието на вече регистрирана партия, съдът е счел за ирелевантни, с оглед установената по делото пълна идентичност на двете наименования по см. на чл.14, ал.2, пр.1 ЗПП.
Като неотносими са преценени и доводите на ответната партия във вр. с придобита международна известност, участие в политическия живот и разпознаваемост, т.к. същите следват момента на регистрация на партията и не санират пороците при нейното вписване.
С оглед решаващите правни изводи на въззивната инстанция, формулираният от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.14, ал.2, предл.2 от Закона за политическите партии, не е обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд, потвърждавайки крайните изводи на първата инстанция, е извел категорично становище за наличие на пълна идентичност между наименованията на двете партии – страни по делото. Съгласно посочената разпоредба, която е израз на принципа за изключителност на наименованието на юридическото лице с нестопанска цел, предвид неговата индивидуализираща функция и съставляващо задължителен елемент от съдържанието на Устава на партията, не се допуска повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия. При произнасяне по спорното право, въззивният съд е съобразил специалната искова защита на правото на наименование по чл.7, ал.5 от ЗЮЛНЦ, приложима в случая съгласно § 2 ПЗР на ЗПП. Предвидената възможност за надлежно вписано ЮЛНЦ да предяви иск срещу всяко друго ЮЛНЦ от същия вид, приело и регистрирало по-късно съвпадащо наименование, за преустановяване използването му, е надлежно реализирана от ищеца, като въззивният съд се е произнесъл при съобразяване на изричната забрана за съвпадение на наименованието. Не може да има спор, че за установяване на такова съвпадение е необходимо двете наименования да са идентични от гледна точка на граматика и лексика, в какъвто смисъл са и крайните изводи на решаващия съдебен състав на САС.
Въззивният съд е извел извод да неприложимост на предвидената в чл.14, ал.2, пр.2 ЗПП хипотеза, според която е недопустимо към наименованието или абревиатурата на друга партия да се прибавят думи, букви, цифри, числа или други знаци. По съществото на спора не е изразено становище за установено сходство в наименованието на политическата партия – ответник /сега касатор/ с наименованието на предходно регистрираната ищцова партия, поради което и поставеният от касатора правен въпрос, изведен въз основа на твърдение за „установено чрез тълкуване сходство в наименованието” не покрива изискванията на основния селективен критерий, разяснени и в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият правен въпрос е пряко съотносим към правилността на въззивното решение, с което доводите на ПП”Зелените” , свързани с приложението на втората хипотеза на чл.14, ал.2 ЗПП, са счетени от съда за ирелевантни, предвид вече изведен извод за пълно съвпадение на наименованията на двете партии.
Поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не се произнася по поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, съгл. цитирания акт на нормативно тълкуване.
Доводите на касатора за приложимост на чл.18, ал.1 ЗПП, не могат да бъдат споделени. Касае се за процесуална норма, приложима само при обжалване пред ВКС на решение на СГС, постановено по молба за регистрация на политическа партия. Изрично е предвидено, че за касационното производство по чл.18, ал.1 ЗПП не е приложима предвидената в ГПК фаза по селектиране на жалбите. Поради недопустимост за разширително тълкуване или прилагане по аналогия на посочената процесуална норма, искането на касатора по т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е неоснователно.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 737 от 28.03.2018 г. по гр.д. № 896/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: