3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№214
София.10.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 719/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 76 от 27.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 343/2016 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено определение № 3 от 31.10.2016 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Дряново, с което е постановен отказ да впише по молба № 1269 от 31.10.2016 г. на [фирма] на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и на удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на АВ – София, за промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл.16, ал.2 ТЗ.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ, вр. с чл.2 и чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията, без да тълкува този текст систематически с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да вземе предвид сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. По съображения в жалбата се претендира отмяна на определението на Окръжен съд – Габрово, с което е потвърдено определението /отказ/ на съдията по вписванията при РС – Дряново, ведно със законните последици.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие; 2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по см. на чл.4, б.”л” от ПВ; 3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се приложи чл.171 от ЗЗД. По въпросите се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с позоваване на приложените съдебни актове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Дряново, съставът на въззивния съд е приел за правилна преценката му, че удостоверенията не подлежат на вписване, а на вписване подлежи договорът за прехвърляне на търговско предприятие, когато с него с него се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот. Счетена е за правилна и констатацията на съдията по вписванията за несъобразяване на внесената държавна такса с характера на исканото вписване. След преценка на всички данни по делото, съдът е преценил като неоснователни доводите на частния жалбоподател за приложимост на хипотезата по т.3 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като тя касае вписване на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ / сливане, вливане, отделяне и разделяне/. Констатирано е, че молителят не се е позовал на вписване по чл.171 ЗЗД, не е заявил подновяване по см. на чл.172, ал.1 ЗЗД и чл.18 ПВ на договорна ипотека, нито ново вписване по чл.17 ПВ и чл.172, ал.2 ЗЗД.
Настоящият касационен състав намира, че атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По релевантните за изхода на частното производство въпроси под № 1 и № 3 и по идентичен казус, е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК – определение по ч.т.д. № 163/2017 г., І т.о., според което, при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В тълкувателната част на определението е посочено, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са нормативно посочени, като процесните удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника не са сред тях. Даденото разрешение се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Доколкото обуславящите изводи на Окръжен съд – Габрово са съответстващи на задължителната практика на ВКС, липсва основание за допускане на касационно разглеждане на делото по обуславящите въпроси.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 76 от 27.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 343/2016 г. на Окръжен съд – Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: