О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 10.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д.№ 2218/2014 година
Производство по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] – [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 25 от 22.01.2015 г. в частта за разноските.
Молителят поддържа, че при постановяване на определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски в размер на 811 лв., поради което моли по реда на чл.248, ал.1 ГПК да се допълни определението, като му се присъдят разноски в посочения размер.
Ответникът [фирма], изразява становище за неоснователност на молбата, като противопоставя и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С определение № 25 от 22.01.2015 г. по настоящото дело е потвърдено определение № 8245/16.04.2014 г. по гр. д. № 3774/2014 г. на Софийски градски съд. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от 06.02.2014 г. по гр. д. № 15257/2013 г. на СРС, с което е отказано възстановяването на срока му за внасяне на депозит за допусната по него искане експертиза. При постановяване на определението настоящият състав е пропуснал да се произнесе по искането на ответника – [фирма], направено с отговора на частната жалба за присъждане на разноски. Разноските са отразени в приложен към отговора списък по чл.80 ГПК и възлизат на 811 лв. Посочената сума представлява адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС, съгласно представен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН].
Разпоредбата на чл.81 ГПК задължава съда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, да се произнесе и по исканията на страните за разноски. В конкретния случай ответникът по частната жалба е поискал своевременно да му бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 811 лв., заплащането на което е доказано надлежно със самия договор за правна защита и съдействие. Предвид изхода на делото ответника по частната жалба има право на разноски за производството пред касационната инстанция и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл.248 ГПК за допълване на определението.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК частният жалбоподател е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение и е поискал неговото намаляване, съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира така направеното възражение за основателно. Адвокатско възнаграждение от 811 лв., уговорено и платено само за изготвяне на отговор на частната жалба, е несъразмерно високо спрямо фактическата и правна сложност на делото. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 200 лв., която следва да бъде присъдена на молителят като разноски за производството пред ВКС. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над тази сума до 811 лв., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 25 от 22.01.2015 г. по ч.т.д.№ 2218/2014 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, като
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК №[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район „О.”, [улица], ет. 4, ап. 20, да заплати на [фирма] с ЕИК №[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 200 /двеста/ лева разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за допълване на определение № 25 от 22.01.2015 г. по ч.т.д.№ 2218/2014 г. на ВКС за присъждане на разноски за разликата над 200 лв. до 811 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: