Определение №587 от 42685 по ч.пр. дело №2156/2156 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№587

С., 11.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2156/2016 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 360 от 14.07.2016 г. по ч.гр.д. № 340/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение № 500 от 29.02.2016 г. по т.д. № 592/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив за прекратяване на производството по делото поради подведомственост на спора на Арбитражния съд при Европейската юридическа палата, [населено място].
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Твърди се, че процесният договор за наем, сключен с [фирма] е нищожен, което обуславя нищожност и на съдържащата се в него арбитражна клауза. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са уточнени оплакванията на жалбоподателя във връзка с твърдяната неправилност на въззивното определение, без да е формулиран конкретен правен въпрос. Сочи се, че постановеното определение е в противоречие с практиката на ВКС – решение по т.д. № 613/2012 г., ІІ т.о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита атакуваното определение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение поради неподведомственост, въз снова на обективирана в чл.17 от договор за наем от 15.07.2015 г. арбитражна клауза, въззивният съд е отчел самостоятелността на арбитражното споразумение. Не са възприети доводите на ищеца за нищожност на арбитражното споразумение, предвид признаването му за валидно в решение по арб.дело № 115/2015 г. на Арбитражния съд при Европейската юридическа палата.
Въззивният съдебен състав е направил извод за своевременно въведено от ответника възражение за неподведомственост на спора на съда, поради което и на основание чл.15, ал.1 ГПК и чл.8, ал.1 ЗМТА, е приел за правилен изводът на Пловдивския окръжен съд, че спорът, с който е сезиран, е подведомствен на посочения Арбитражен съд.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Независимо от дадените указания от администриращия частната касационна жалба съд, в представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Липсата на поставен конкретен правен въпрос, попадащ в обхвата на основния селективен критерий, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се преценява поддържаната допълнителна предпоставка и приложеното към жалбата копие от решение на ВКС, постановено в рамките на исково производство по чл.47 и сл. ЗМТА. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 12009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 360 от 14.07.2016 г. по ч.гр.д. № 340/2016 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top