4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№272
гр. София, 26.05.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2892/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община] срещу решение №362 от 16.06.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №1246/2013 г., с което:
1. Потвърдено е първоинстанционното решение №328 от 14.08.2013 , постановено по т.д. № 79/2012 г. на ОС-Хасково, В ЧАСТТА , с която е уважен искът на „СКАБ Е.”-С. и [фирма]-С. срещу [община] за сумата от 223 678,21 лева-възнаграждение за извършени и приети СМР и услуги по договор от 04.05.2008 г. и 35 639,81 лева-обезщетение за забава и
2. След частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, касаторът е осъден да заплати на „СКАБ Е.”-С. и [фирма]-С. сумата от 45 375,85 лева –незаплатени СМР по про-форма фактура №1-30 от 22.04.2010 г. , ведно със законната лихва от завеждане на ИМ .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице основанията по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 по единия от формулираните два въпроса и чл.280 ал.1, т.3 ГПК по другия.
Ответната по касационната жалба страна депозира писмен отговор, в който счита, че липсва основание за допускане до касационно обжалване. Претендира присъждането на разноски пред настоящата инстанция в размер на 4500 лева-договорено и платено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство в настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на двамата ищци като съдружници в гражданско дружество-изпълнител „ Консорциум Светлина” по договор за обществена поръчка от 04.01.2008 г. до общоприсъдения размер, съдът се е позовал на редовно сключения договор за обществена поръчка /ОП/ между страните, по силата на който срещу извършените ремонтно-възстановителни работи от страна на изпълнителя и на договорените в чл.5,т.1 и т.2 пакет услуги се дължи от възложителя общо възнаграждение от 2 253 168 лева. Исковата претенция е в размер на 280 607,85 лева, от които 142 847,29 лева-стойност на ремонтно-възстановителните работи и 137 759,93 лева-разходи за услуги по поддръжката по 8 бр. данъчни и 6 броя про- форма фактури за период от 11 месеца. Съдът изрично е обсъдил съдържанието на приетите като доказателства 11 броя подробни ведомости, от които се установяват ежемесечните разходи за тези 11месеца относно услугите по поддръжката. От съдържанието на двустранните протоколи за приемане на извършените от изпълнителя СМР по ремонтно-възстановителните работи на осветителната мрежа на [населено място] е установил ,че тези работи са извършени и приети от двете страни. Тези доказателства не са оспорени относно истинността им в преклузивния срок за това-в срока отговора на ИМ, нито по-късно. Ето защо оспорването само на про-форма фактурите относно съществуване на вземанията, които се установяват от приемателните протоколи, от данъчни фактури и съответните ведомости не влияе върху доказаността на присъдените вземания установени от тези документи. Отделно от това, според решаващия състав, те се и признати в съответно писмо на Кмета на [община].
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора два въпроса : първият се отнася изцяло относно обосноваността на изводите на съда относно доказаността на процесните вземания, при положение, че са оспорени про-форма фактурите за тях, както и на база констатациите на вещото лице по ССчЕ . Твърди се, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Така формулираният въпрос е изцяло фактически и касае спора по същество на база преценка на съда въз основа на конкретните факти по него. Същият не е по тълкуването на определена правна разпоредба във връзка с приложението на общовалидна правна норма, която се съдържа в нея и в този смисъл въпросът не е правен по естеството си, а фактически такъв. Ето защо не е налице първата предпоставка за допускане до касация-формулиран правен въпрос, който да се подложи на дискреция по допълнителните критерии за това,уредени в чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос касае задължението на съда да обсъди всички допуснати и събрани доказателства, както и доводите на страните по предмета на спора. Твърди се, че с пропуска си да стори това, въззивният състав е действал в противоречие със задължителната практика на ВКС- Р №36/24.03.2014 г. по т.д. №2366/13 на Второ т.о. на ТК и ТР 1/04.01.2001 на ОСГТК. В случая, обаче, не е налице разминаване в действията на въззивния състав с цитираната задължителна практика на ВКС, доколкото съдът е изложил подробни мотиви към постановения от него акт, в които изрично е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните и е изложил съображения, относно фактическите и правни изводи ,върху които е формирал правораздавателната си воля. Ето защо не е налице основание за допускане до касация и по този втори формулиран въпрос.
По отношение на разноските: в полза на дружествата-ответници по КЖ следва да се присъдят направените в производството пред настоящата инстанция такива в размер на 4500 лева-договорено и платено възнаграждение на адвокат, съгласно приложените пълномощно и договор за правна помощ с изрично отбелязване заплащането на горната сума от ответниците по касационната жалба на упълномощения процесуален представител.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №362 от 16.06.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №1246/2013 г..
ОСЪЖДА [община] да заплати на „СКАБ Е.”-С. и [фирма]-С. направените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер на 4500 лева-договорено и платено възнаграждение на адвокат
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.