3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 11.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10.04. през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 674 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Ф. ХОЛДИНГ АД-София срещу определение №544/27.10.2016 г. по ч.т.д. 198/2016 на ВКС, Второ т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу определение на САС, ГО по ч.гр.д. № 3937/15 , с което по частна жалба е допуснато увеличение размера на гаранцията по допуснато от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещ иск на молителя срещу [фирма].
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба в писмен отговор изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Обжалваното определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение №544/27.10.2016 г. по ч.т.д. 198/2016 на ВКС, Второ т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу определение на САС, ГО по ч.гр.д. № 3937/15 , с което по частна жалба е допуснато увеличение размера на гаранцията по допуснато от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещ иск се явява законосъобразно по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по частни жалби срещу определения, с което се допуска обезпечение на иск от първоинстационния съд не подлежат на касационно обжалване, защото не попадат в нито една от горните две категории определения, подлежащи на касационен контрол. По този въпрос се прилага т.6 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своята актуалност и по отношение на уредбата в действащия процесуален закон относно обжалваемостта на тези определения. Обжалваното определение, с което въззивният съд е допуснал и допълнителна обезпечителна мярка, освен наложената от първоинстанционния съд такава по допуснатото от последния обезпечение на бъдещите искове не попада в единственото изключение по чл.396 ал.2, предл.трето ГПК, тъй като с него не се допуска за пръв път обезпечение на иска от въззивния съд. В този смисъл е налице и практика на ВКС-напр. Определение по ч. т. дело №2182 / 2013г. на ВКС, Второ т.о..
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №544/27.10.2016 г. по ч.т.д. 198/2016 на ВКС, Второ т.о. на ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.