1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 28.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т. д. № 2306/2015 г.
Производството е по чл.248 ГПК
Образувано е по подадени от Любов Б. К. и Е. А. С., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Надежда К., молби за допълване на постановеното по делото решение № 100/08.07.2016 г. в частта за разноските.
Молителите поддържат, че с подадените отговори на касационната жалба на Е. България Т.” ЕАД, [населено място], е поискано присъждане на разноски за касационното производство, като размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Исканията за допълване на решението по предвидения в чл.248 ГПК процесуален ред, са основани на твърдения за необходимост от оказване на безплатна правна помощ от страна на адв. К.. Изтъкват се и доводи във връзка с присъдени разноски за въззивното производство.
Ответникът по молбите – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че след като молителите не са представили списъци на разноските за производството пред ВКС, нямат право да искат изменение на касационното решение, постановено в производство по колективен иск. Съображения в тази насока са развити в постъпили писмени отговори.
Ответникът по молбите – Комисия за защита на потребителите не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Подадените молби от Любов К. и Е. С., в качеството им на увредени лица, приети за участие в производството по уважения колективен иск, са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. В постановеното по делото касационно решение, с което е оставено в сила решението на Апелативен съд – П. по гр.д. № 1479/2014 г., липсва произнасяне по заявени, в писмените отговори на касационната жалба, искания за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА. В случая не се касае за изменение на решението в частта за разноските, а за допълването му и затова липсата на представени списъци на разноските за касационното производство не рефлектира върху допустимостта на молбите.
Исканията за присъждане на разноски за касационното производство и в този смисъл за допълване на решението по делото, са неоснователни. Независимо от своевременно направени искания от молителите по чл.78 ГПК, в качеството им на ответници по касационната жалба, процесуалният пълномощник на Любов К. и Е. С. – адв. Надежда К. не е представила договори за правна защита и съдействие, в които да е отразено, че се оказва безплатна адвокатска помощ на лица, попадащи в някоя от предвидените хипотези по чл.38, ал.1 ЗА. Доказана е единствено представителната власт на адв. К. за производството пред ВКС.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лица, имащи право на издръжка; на материално затруднени лица или на роднини или близки е регламентирано в чл.38, ал.1 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, който е оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в определен от съда размер. За да бъде надлежно упражнено това право, не е достатъчно да е направено искане по чл.38, ал.2 ЗА, а е необходимо да са представени и сключени договори за правна защита и съдействие, в които да е отразено и основанието за оказване на безплатна защита за производството пред ВКС. След като такива липсват по делото, то и адв. К. не би могла надлежно да упражни правото си да иска определяне на адвокатски възнаграждения от съда и съответно присъждане на такива по реда на чл.38, ал.2, вр. с чл.36, ал.2 ЗА.
Доводите на молителите, основани на предпоставките за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ, са ирелевантни. Що се касае за присъдените в полза на Любов К. разноски за въззивното производство, те са съобразени с данните в договора за правна защита и съдействие, служещ и за разписка за платено на адв. К. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По отношение на Е. С. не е представен договор за правна защита, сключен с адв. К., като независимо от това, въззивният съд е определил и присъдил на адвоката възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300 лв. В тази част въззивното решение, имащо характер на определение, е извън обхвата на касационно обжалване, поради което в постановеното по т.д. № 2306/2015 г. на ВКС липсва произнасяне.
Предвид горното, исканията за допълване на решението в частта за разноските следва да се преценят като неоснователни. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от Любов Б. К. и Е. А. С., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Надежда К., молби за допълване на решение № 100/08.07.2016 г. по т.д. № 2306/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: