6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията В. А.
т.дело № 702 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 135 от 20. 01.2011 год., по в.гр.д.№ 614/2010 год., в частта, с която след отмяна на постановеното от СГС решение № 2258/18.05.2010 год., по гр.д.№ 11211 /2009 год. са уважени предявените от Н. В. Х., Петинка В. П. и М. В. П. срещу касатора, като ответник, субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпила в резултат на ПТП от 27.12.2008 год. смърт на общата им наследодателка, тяхна майка, б.ж. на [населено място] – Д. М. Я. до размера на присъдените суми от по 25 000 лв. на всеки един от ищците, както и в частта, с която на осн. чл.226, ал.1 КЗ е осъден застрахователя да заплати на същите, в качеството им на наследници по право на заместване на починалата в хода на делото ищца Д. Д. Г., а на С. М. Я., в качеството му на неин наследник по закон, обезщетение от по 12 500 лв. за всеки един от тях, за претърпени приживе от последната неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и Д. М. Я., загинала при горепосоченото ПТП, заедно със законната лихва върху всичките тези суми, начиная от 30.06.2009 год. до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, по съображения за пълна идентичност на заявената претенция по предмет с тази, предявена пред застрахователя извънсъдебно по реда на чл.107 КЗ, във вр. с чл.105 КЗ удовлетворена с изплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв. на починалата в хода на делото Д. Д. Г., майка на загиналата при процесното ПТП Д. М. Я. за неимуществените и вреди от смъртта на последната и в размер на по 25 000 лв. за останалите ищци, деца на загиналата Я., съгласно клаузите на сключени между страните споразумения, имащи правната характеристика на договор за спогодба по см. на чл.365 ЗЗД.
Въведеното касационно основание по чл.281, т.2 ГПК е аргументирано също и с липсата на установен от ищците правен интерес да претендират обезвреда на същите вреди, заявени непосредствено пред застрахователя, на гражданската отговорност на делинквента, за които без възражение са получили обезщетения от последния в посочените в споразуменията им размери.
Алтернативно е релевирано и оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
К. поддържа, че при постановяването му въззивният съд не е съобразил съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, като пътник в МПС, чийто водач е предизвикал ПТП предвид липсата на поставен обезопасителен колан, както и не е изложил мотиви във вр. със своевременно въведеното от ответника възражение за надлимитирано предявяване на претенциите.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че разрешеният от въззивния съд въпрос на материалното право, обусловил крайния правен резултат по делото, а именно: “дали разглеждането и уважаването на заявена по реда на чл.105 КЗ , във вр. с чл.107 КЗ претенция и изплащането на определения размер обезщетение от застрахователя по риск “Гражданска отговорност” на автомобилистите, съставлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу последния?” се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С допълнителна молба от 02.05.2011 год. касаторът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.В., е доразвил така формулирания в касационната си жалба правен въпрос, заявявайки че всъщност той касае правото на обезвреда за неимуществени вреди в случаите, при които по отношение на претенцията е налице произнасяне по реда на чл.105 КЗ, във вр. с чл.107 КЗ, когато е последвало предявяване на нов, самостоятелен иск за обезвреда на същите вреди, по реда на разглеждане на гражданскоправните спорове”.
Ответната по касационната жалба страна не заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Становище по касационната жалба не заявяват и третите лица- помагачи на ответника по спора, при участието на които е постановено първоинстанционното решение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвди изложените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, обуславящ правото на пострадалите да ангажират пряко отговорността на застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” за обезвреда на причинените им неимуществени вреди, настъпили в резултат на предизвиканата от процесното ПТП, станало на 27.12. 2008 год. смърт на общата им наследодателка.
При определяне размера на следващото се на ищците обезщетение за обезвреда решаващата инстанция е преценила всички онези конкретни и специфични обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, съобразно възприетото разрешение за съдържанието на същия в задължителната за съдилищата съдебна практика- ППВС № 4/ 68 год., отчитайки и извършеното от застрахователя плащане на суми по постигнати с всеки един от ищците извънсъдебни споразумения.
Позовавайки се на приетото и неоспорено заключение на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и отсъствието на категорични доказателства, че пострадалата Я., пътник в МПС, участвало в ПТП е пътувала без поставен обезопасителен колан, въззивният съд е отрекъл основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последната.
По съображения черпени от изрично въведената от страните договорна клауза в сключените със застрахователя извънсъдебни споразумения, според която ищците запазват правото си да претендират по съдебен ред присъждането и на по- голямо от вече договореното по общо съгласие обезщетение за репариране на неимуществените им вреди, въззивната инстанция е възприела като неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, поради преклудиране самото деликтно право на пострадалите на обезвреда, с извършеното по реда на чл. 107, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.105 КЗ изплащане на определените в съглашението суми.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право /неправилно посочен в касационната жалба като материалноправен въпрос/ макар и значим за правото, няма обуславящо по см. на чл.280, ал.1 ГПК значение за крайния правен резултат по делото, предвид изричната договорна клауза, постигната между ищците и ответника – застраховател в сключените помежду им извънсъдебни споразумения, на която въззивната инстанция се е позовала- арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Липсата на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване сама по себе си е достатъчна, за да бъде отречена основателността на искането за разглеждане касационната жалба на касатора ЗК [фирма] по същество на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Същевременно наличието на изрично постигнато съгласие между страните по делото, че сключването на извънсъдебно споразумение между всеки от ищците и застрахователя на гражданската отговорност на делинквента не ограничава правото на пострадалите за предявяване на съдебни претенции за присъждане на по-голям размер обезщетение на неимуществените им вреди, изключва да е налице и вероятна недопустимост на обжалваното решение, при която съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна да допусне касационен контрол, независимо дали се произнася по правния въпрос, посочен от кастора или по различен от същия.
Що се касае до твърдяната с касационната жалба липса на правен интерес за ищците, то явно в случая не е съобразен вида на предявения иск, при който този интерес се презумира със самото му заявяване.
Дори, обаче, да се приеме, че така формулираният правен въпрос има обуславящо за крайния изход на делото значение, поради което е налице основната предпоставка за достъп до съдебен контрол, то по отношение на същия не е осъществено единствено поддържаното от касатора основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументацията на което, според постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се изчерпва с възпроизвеждане на законовия му текст, който в разглеждания случай е и частично посочен.
Отделен в тази вр. остава въпросът, дали при липсата на изрична законова разпоредба в действащото законодателство, ограничаваща прякото правото на пострадалите да ангажират отговорността на застрахователя на делинквента по чл.226, ал.1 КЗ, при изплащане на обезщетение от страна на последния по реда на чл.107, ал.1, т.1 КЗ, във вр. с чл.105 КЗ евентуалният предварителен отказ на същите от съдебно предявяване на претенции за пълна обезвреда би бил действителен, но той не е предмет на настоящето производство, поради което не следва да бъде подробно обсъждан.
Що се касае до поставения в допълнителната молба на касатора с вх.№ 3451/02.05.2011 год. процесуалноправен въпрос, то същият освен, че представлява доуточняване на първоначално формулирания в съдържащото се в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като заявен след преклузивния срок по чл.283 ГПК, не подлежи на обсъждане.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 135 от 20. 01.2011 год., по в.гр.д.№ 614/ 2010 год., в частта му предмет на подадената от ЗК [фирма], [населено място] касационна жалба с вх. № 2404/28.03.2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :