2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 107
гр. София, 27.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20 април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1001/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, която с оглед предмета на обжалване има характер на частна жалба, от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]- в несъстоятелност срещу решение № 133/17.05.2011 г. по в.т.д. №63/11 на АС-гр. Велико Т., само в ЧАСТТА за разноските, с която е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя при условията предвидени в чл.38 ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от ЗАдв.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че възможността да се приложат разпоредбите на чл.38 ал.2 от ЗАдв във връзка с ал.1,т.2 от ЗАдв не обхваща и търговските дружества в несъстоятелност, доколкото същите не попадат в категорията материално затруднени лица.
Ответната страна в отговор на жалбата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , намира, че жалбата имаща характер на частна по чл.274 ал.2 от ГПК е допустима, редовна и подадена в срок.
По същество същата е неоснователна. С решението, което се обжалва само в частта за разноските съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца [фирма] срещу несъстоятелното търговско дружество-жалбоподател. Въззивния съд е счел за основателен искът до размера на сумата от 155 903 лева, в която част го е уважил, а за остатъка до пълнопредявения размер от 1 168 097 лева е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната част. По време на процеса в двете инстанции като процесуален представител на ищеца се е явявал адвокат Д. Г. от В. упълномощен от управителя на дружеството в несъстоятелност. В жалбата се твърди, че адвокатът е оказвал безплатно помощ и съдействие на [фирма]- в несъстоятелност в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. като на материално затруднено лице. Въззивният съд е приел, че цитираната разпоредба от ЗАдв. не се отнася за търговски дружества, било то и в несъстоятелност, поради което и няма основание за присъждане в полза на същите на разноски в размер на дължимо адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Настоящият състав на ВКС счита, че по аналогия с разпоредбите на ГПК липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗАдв. по отношение освобождаване от разноски на юридически лица, освен в случаите на чл.620 от ТЗ, които обаче касаят таксите и разноските за попълване и управление масата на несъстоятелността, а не за правна помощ по искове по чл.694 от ТЗ оказвана на търговското дружество представлявано от управителя. Следователно търговското дружество в производство по несъстоятелност няма как да бъде квалифицирано като материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв, която разпоредба има предвид само физически лица.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133/17.05.2011 г. по в.т.д. №63/11 на АС-гр. Велико Т. в ЧАСТТА, имаща характер на определение, с която е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя при условията предвидени в чл.38 ал.2 във връзка с ал.1,т.2 от ЗАдв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: