5
Р Е Ш Е Н И Е
№.18
София, 31.03.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 214/2008 г.
Производство по чл.218а, б.”и” и сл.ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Предявен е иск от [фирма] срещу Т. Г. С., И. П. Н. и [фирма] за обявяване на относителната недействителност по отношение на [фирма] на извършената от от първите двама ответници непарична вноска в капитала на [фирма] – поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица]” № 55 с площ 7 230 кв.м., съставляващо имот пл.№ 1 от кв.58 по плана на [населено място], м.”Карпузица”,[жк].
В исковата молба и в хода на процеса ищецът е поддържал, че на 05.08.2002 г. сключил с Т. С. и И. Н. предварителен договор за продажба на подробно индивидуализирания в нея недвижим имот със срок за прехвърляне на собствеността по нотариален ред в 30 дневен срок, считано от датата на подписването му. Продавачите, сега ответници поели задължение да не сключват други предварителни договори по отношение на този имот, да не го отчуждават и обременяват с тежести. Според раздел ІV, т.4.3. в случай на виновно неизпълнение на договора изправната страна има право да го развали едностранно, без да дава допълнителен срок за изпълнение.
На проведено на 09.04.2004 г. ОС акционерите на [фирма] са приели решение за ефективно увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв. на 825 000 лв. чрез извършване на непарична вноска от ответниците-физически лица на недвижим имот с обща площ 22 039 лв., състоящ се от четири съседни недвижими имота, между които е и този, предмет на предварителния договор.
С регистърно решение от 04.05.2004 г. на ФО на Софийски градски съд по ф.д.№ 5279/2003 г. на основание чл.140, ал.4 ТЗ апротирането на недвижимия имот е вписано по партидата на ответника [фирма].
От представения по делото протокол от общото събрание на [фирма] от 09.04.2004 г. и приложен списък на присъствалите на него акционери се установява, че решението за внасяне на апорта е взето от трима акционери, представляващи 100% от капитала на ТД. Третият акционер освен ответниците Т. Сенодва и И. Н. е В. В. П., притежаващ 2 600 акции от общо записаните 5 100 акции.
Според обясненията на ответницата Т. С., дадени по реда на чл.114 ГПК (отм.), както изпълнителната директорка на [фирма], така и третият акционер В. П. са знаели за сключения от нея и ответника И. Н. предварителен договор с [фирма] преди апортирането на недвижимия имот в капитала на третия ответник.
В производството пред настоящата инстанция, пред която е даден ход по съществото на делото по реда на чл.218 з ГПК ?(отм.) ответницата Т. С. е представила и са приети като доказателства по делото потвърждение, отправено от нея и ответника И. Н. до [фирма] с копие до акционера В. П., с оето ги уведомяват за полученитепри консултацията с адвокат уверения, че апортът е законен независимо от сключения с ищеца предварителен договор. Представени са и обратни разписки, надлежно оформени от адресатите му, които удостоверяват получаването на отправеното до тях потвърждение.
При така установената фактическа обтановка настоящата инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Така наведените с исковата молба твърдения и петитум дават основание предявеният иск да се субсумира под нормата на чл.135 ЗЗД .
С преобразуващото право по чл.135 ЗЗД разполага лице, което има качеството на кредитор на длъжника, независимо от вида на вземането му – парично или непарично. Титуляр на това право е и купувачът по предварителен договор, който на общо основание е легитимиран чрез уредения в чл. 135 ЗЗД. П. иск да получи защита срещу увреждащите го действия на длъжника, посредством които последният се е разпоредил с предмета на предварителния договор в полза на трето лице (Постановление № 1 от 29.03.1965 г., гр. д. № 7/1964 г., Пленум на ВС).
Няма спор по делото, че предварителният договор не е развален и облигационната връзка продължава да обвързва страните по него, тъй като преобразуващото право на купувача по него да иска обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД не е погасено по давност.
С внасяне на недвижимия имот като непарична вноска в капитала на [фирма] ответниците физиически лица в качеството им на длъжници по предварителния договор безспорно са увредили ищеца, лишавайки го ог възможността да придобие в собственост обещания имот.
По изложените съображения настоящият състав приема, че страните са материалноправно легитимирани по предявения П. иск.
За да е успешен отменителният иск, необходимо е при възмездност на действието, третото лице, с което длъжникът е договарял, също да знае за увреждането, защото по отношение на предмета на сделката то също е кредитор спрямо длъжника. Презумпция за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица – съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. За всички останали лица, ако те добросъвестно са придобили възмездно преди вписването на исковата молба по реда на чл. 135 от ЗЗД, недействителността не засяга придобитите от тях права.
Атакуваното от ищеца действие на ответниците физически лица е възмездно. Апортът (непаричната вноска) на вещно право представлява специфичен вещно прехвърлителен производен способ, с осъществяването на който се постига точно определена цел, а именно учеличаване стойността на притежаваните от ответниците физически лица акции чрез увеличаване на капитала на търговското дружество, т.е. касае се до престационна сделка, за възмездния характер на която е ирелевантно дали насрещните престации са еквивалентни. Следователно в разглеждания случай се касае до възмездна сделка с трето лице, по отношение на което не действа установената в закона презумпция за знание за увреждането.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът, комуто тежи доказателствената тежест съобразно правилото на чл.127, ал.1 ГПК (отм.) не е установил, че третото лице [фирма] е било недобросъвестно при извършване на атакуваното действие. По отношение на юридическите лица “знание” за увреждането ще е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят за него. Събраните по делото доказателства сочат, че решението на общото събраните на [фирма] за увеличаване на капитала чрез внасяне на недвижимия имот като непарична вноска е взето след отправено до третия акционер В. П. потвърждение от останалите двама акционери, че според уверенията на адвоката им апортът на недвижимия имот е законен, независимо от сключения от тях предварителен договор с ищеца. В разглеждания случай незнанието на акционера П. за увреждащото ищеца действие на апорта е факт без правна стойност. Според ТР № 25/1069 г. на ОСГК на ВС, проявената от страна на третото лице небрежност за узнаване на увреждането не дава основание за обявяване на недействителността на действието. От това следва, че при приемане на решение за внасяне на процесния недвижим имот като непарична вноска, съставът на управителният орган на юридическото лице, в което ответниците физически лица не са формирали изискуемото се по закон мнозинство от 2/3 от капитала на дружеството не е “знаел”, че с така сключената сделка уврежда купувача по предварителния договор. Направеният в този смисъл извод следва да се отнесе и към представляващия търговското дружество [фирма], до което е било отправено същото потвърждение за законността на апорта.
Изложеното позволява да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за отмяна на атакуваното от ишеца действие, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното Върховнията касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу Т. Г. С., И. П. Н. и [фирма], всички с адрес [населено място], [улица] иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност по отношение на [фирма] на извършената от Т. Г. С. и И. П. Н. непарична вноска в капитала на [фирма] на поземлен недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] площ 7 230 кв.м., съставляващ имот пл.№ 1, кв. 58 по плана на [населено място],[жк], м.”Карпузица” като неоснователен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: