О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
Гр.С., 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1362/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Г.-Д. Е. [населено място], чрез процесуалния му представител адв.И. Л., против определение № 127/26.02.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 352/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на Г.-Д. Е. срещу определение № 2994/03.12.2014 г., постановено по в.ч.т.д.№ 4600/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което и подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Подробно излага съображенията си, че определението на Софийския апелативен съд в обжалваната част подлежи на касационен контрол и жалбата против него е допустима. Развива и доводите си за основателност на тази жалба.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от А.-БЪЛГАРИЯ О., чрез процесуалния му представител адв.Ю. Я., съдържащ становище за нейната неоснователност и искане обжалваното определение да бъде потвърдено.
След преценка на данните по делото и доводите на страните, Върховният касационен съд, търговска колегия, второ отделение в настоящия си състав счита, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, постановено по частна жалба на А.-БЪЛГАРИЯ О. [населено място], е потвърдено определение по чл. 390 ГПК в частта, с което се допуска обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за сумата 156 466.40 лв., предявим от Г.-Д. Е. против А.-БЪЛГАРИЯ О., чрез налагане на запор върху банкови сметки на бъдещия ответник; отменено е определението в частта, с което е била определена парична гаранция за допускане на обезпечението от 5 000 лв. и вместо него е определена такава в размер на 15 000 лв., а издадената обезпечителна заповед е обезсилена с цел замяната й с нова, след внасяне на увеличения размер на гаранцията.
Недоволен от определението в частта, с което е увеличен размерът на гаранцията, ведно със съответните последици, е останал молителят, който го обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е преценена като недопустима от състава на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д.№ 352/2015 г., като е прието следното: Обжалваният акт на САС е извън кръга на посочените в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК определения. Съгласно нормата на чл. 396 ал. 2 изр. 3 ГПК, която не подлежи на разширително тълкуване, на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК подлежат определенията, с които въззивният съд допуска обезпечение, каквато не е конкретната хипотеза. На последно място съдът се е позовал и на задължителната съдебна практика на ВКС – ТР № 1/2010 на ОСГТК и е формирал крайния извод, че се обжалва съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол.
Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалвания акт правни аргументи. За яснота следва да бъде посочено, че нормата на чл. 396 ал. 2 изр. 3 ГПК следва да бъде тълкувана в логическата й връзка с чл. 396 ал. 2 изр. 2 ГПК, като се съобрази, двете изречения са допълнени едновременно при изменението на ГПК – ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и са с оглед даденото тълкувателно разрешение в ТР 1/2010 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Неговият смисъл е, че по правило определенията относно допускане на обезпечение подлежат на двуинстанционно обжалване, като законодателната промяна е с цел предоставянето на равна процесуална възможност за защита на всяка от страните в обезпечителното производство. При това тълкуване и настоящата редакция на чл. 396 ал. 2 ГПК е налице само една ситуация, в която определението на въззивния съд по чл.396 ГПК ще подлежи на касационно обжалване – когато по частна жалба на молителя, чието искане е било оставено без уважение от първоинстанционния съд, въззивният е допуснал исканото обезпечение. Когато намесата на въззивния съд касае само факултативни елементи на определението – например съдът определя гаранция или увеличава нейния размер, не е налице правна възможност за касационно обжалване на въззивното определение в тази част, т.к. това би превишило обхвата на допустимия касационен контрол.
В този смисъл е установена практика на Върховния касационен съд – вж. Определение № 723/14.11.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3282/2014 г., ІІ Т.О., Определение № 126/18.02.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№ 424/2015 г., І Т.О.
С оглед горното, не могат да се споделят доводите за допустимост на частната жалба, поради това, че предметът на обжалване не попада в приложното поле на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, евентуално, че спрямо него са приложими особените мнения към тълкувателното решение. В подкрепа на тази теза не могат да се черпят аргументи и от променените разпоредби на чл. 273 ал. 4 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, поради това, че приложение намира друга специална правна норма, а именно тази на чл. 396 ал. 2 изр. 3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на ІІ-ро търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 127/26.02.2015 г., постановено по ч.т.д.№ 352/2015 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: