3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 10.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 995 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1581 от 19.08.2011г. по ч. гр. дело № 2356/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 02.03.2011г. по ч. гр. дело № 40/2011г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. , пр. 3 ЗЗД за парични вземания в размер 69 743,70 евро, платени по предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], които ще бъдат предявени от Рашми Ч. срещу [фирма], [населено място] чрез налагане на възбрана върху апартамент с идентификатор 02676.22.16.2.7, с адрес [населено място], № 1, вх. С, ет. 2, ап. С 2.1, тип Жилище, апартамент с площ по документ 65,60 кв. м., находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.22.16.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по който има противоречива съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът Рашми Ч. от [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И. чрез процесуалния си представител адв. В. К. Д. оспорва частната касационна жалба и релевира възражения за нейната недопустимост поради непредставяне на доказателства, че е подадена в срок, и неоснователност поради това, че въззивният съд правилно е приложил закона, като е приел наличието на обезпечителна нужда, вероятна основателност на бъдещия иск и адекватността на обезпечителната мярка.
ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него практически е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещия осъдителен иск, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения:
Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението, постановено от въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск не подлежи на касационно обжалване. На касационен контрол подлежи само това въззивно определение, с което се отменя първоинстанционното определение, с което е отказано обезпечение на иска, и вместо това въззивният съд допусне исканото обезпечение /чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК/. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато исканото обезпечение.
Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1581 от 19.08.2011г. по ч. гр. дело № 2356/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.